Ето как определяше оръжията и механичните приспособления с подобна насоченост. Беше по-добре да разчита на ума и съобразителността си, както и на собственото си тяло и на Петте начина на поведение от школата на Бене Гесерит, научени от майка му.
Ползвай спомагателни средства само когато са абсолютно необходими, за да засилят телесните ти възможности.
— Защо спряхме? — прошепна Лусила.
— Вслушвам се в нощта — каза Тег.
Лицето на Дънкан, неясно очертано в процеждащата се през дърветата звездна светлина, бе обърнато към него. Изразът на чертите му вдъхваше увереност. „Идва от стаени някъде памети, достъпът до които е скрит — помисли момчето. — Мога да разчитам на този човек.“
Според Лусила бяха спрели, понеже старото тяло на башара се нуждаеше от почивка, но естествено не можеше да го каже. Той бе споменал, че планът му включва и възможност за отвеждането на Дънкан на Ракис. Много добре. Единственото важно нещо за момента.
Вече бе съобразила, че убежището някъде по пътя пред тях трябва да представлява не-кораб или не-стая. Нищо друго нямаше да е достатъчно. По някакъв начин Патрин е държал ключа за него. Няколкото кратки коментара на Тег говореха, че благодарение на помощника му бил очертан маршрут за бягство и спасение при извънредни обстоятелства.
Лусила първа си даде сметка как Патрин ще бъде принуден да заплати за бягството им. Той беше най-слабото звено. Остана в ръцете на Шуонгю. Съдбата на мюрето бе решена. Само глупец би помислил, че света майка с възможностите на комендантката няма да е в състояние да изтръгне необходимите ѝ тайни от съвсем обикновен мъж. Дори нямаше да прибегне към онези болезнени форми на разпит, представляващи монопол на Сестринството — кутията за изпитание с агония и притискането на нервни възли; другото, което умееше, бе напълно достатъчно.
Още тогава Лусила беше прозряла докъде може да стигне предаността на помощника. Възможно ли е Тег да прояви подобна несъобразителност и слепота?
Обич!
Да, отдавнашната връзка и взаимното доверие у двамата мъже щеше да накара Шуонгю да действа незабавно и с безогледна бруталност. Патрин го знаеше. А башарът навярно бе пропуснал да огледа внимателно събраното в себе си познание.
Гласът на Дънкан внезапно я върна към действителността:
— Топтер! Зад нас е!
— Бързо! — Тег светкавично измъкна защитното покривало от денка си и го хвърли върху тримата. Те се свиха на кълбо в мрака, изпълнен със земни ухания, като напрегнато се вслушваха в шума от минаващия над тях орнитоптер. Той нито забави ход, нито се върна.
Когато се убедиха, че не са ги забелязали, башарът пак ги поведе по Патриновата пътека в паметта.
— Претърсваха — обади се Лусила. — Започват да подозират или пък Патрин…
— Пази си силите за из път! — сряза я Тег.
Тя реши да не реагира. И двамата знаеха, че помощникът е мъртъв. Спорът по въпроса бе вече изчерпан. Нашият ментат взима нещата много навътре — каза си Лусила.
Тег беше дете на света майка, а тя явно го бе обучила далеч отвъд позволените на бене-гесеритките граници, преди да бъде поет от прекалено изкусните им в манипулациите ръце. Гола̀та не беше единственият с непознати възможности от тук присъстващите.
Продължаваха да се движат по някога набелязания и вече предаден път, подобно на игра с прикрити следи. В момента катереха някакъв стръмен хълм, покрит с гъста растителност. Тук звездната светлина не проникваше между дърветата. Единствено чудодейната памет на ментата определяше вярната посока.
Лусила долови мириса на гнили листа под краката си. Вслушваше се в движенията на башара, като почти повтаряше стъпките му.
Гола̀та не се обажда — помисли тя. — Колко е съсредоточен.
Очевидно изпълняваше дадените му нареждания. Следваше водача си. Тя добре долавяше естеството на подчинението от страна на момчето. Изпълняваше заповедите, защото бяха в съзвучие с намеренията му, поне засега. Противоборството с Шуонгю бе вкоренило в Дънкан бесен порив към самостоятелност. Какво ли още бяха вплътили в него тлейлаксианците?
Тег спря на малко равно място под високите дървета, за да си поеме дъх. Лусила чуваше тежкото му дишане. То отново ѝ напомни, че ментатът-башар е възрастен човек, прекалено стар за подобни натоварвания.