— Добре ли си, Майлс? — запита внимателно тя.
— Ще ти съобщя, когато не съм.
— Има ли още много? — обади се момчето.
— Не.
И водачът отново пое напред.
— Трябва да побързаме — каза след няколко минути той. — Седловината на хребета е последният отрязък.
Сега, когато се бе примирил със смъртта на Патрин, мислите му се обърнаха като стрелка на компас към Шуонгю и към нещата, които тя бе принудена да прави. Сигурно имаше усещането, че светът около нея се срива. Четвърта нощ за бегълците не се знаеше нищо! От хора, изплъзнали се толкова успешно на света майка, можеше да се очаква какво ли не! Разбира се, бегълците сигурно бяха вече напуснали планетата. С не-кораб. Ами ако…
Мислите на комендантката сигурно бяха пълни с много „ами ако“. Патрин се бе оказал крехкото звено, но самият той беше добре обучен да неутрализира слабите места от истински майстор — Майлс Тег.
С бързо движение башарът тръсна глава, за да спре влагата в очите си. Неотложна бе нуждата от онази яка сърцевина на честност към самия себе си, от която никога не би се опитал да избяга. Не се бе изявявал като добър лъжец. Още в ранните години на обучението бе разбрал, че майка му и всички останали участници в процеса на неговата подготовка го правят безусловно чувствителен към дълбокото лично усещане за лоялност.
Спазване на общоприетия кодекс на честността.
Кодексът, вече оформен, привлече вниманието на Тег с простотата и очарованието си. Всичко започна с осъзнаването на истината, че човешките същества не се раждат равни, а притежават различни вродени способности и в живота си преминават през нееднакви събития. Ето защо хората имаха разнолики постижения и специфична ценност.
За да изпълнява заръките на кодекса, трябваше своевременно да осъзнае, че е длъжен да намери точно полагащото му се място в потока на обозримите йерархични зависимости, както и да приеме в даден момент, че времето му за по-нататъшно развитие е изтекло.
Овладяването на принципите се задълбочи, но той така и не стигна до най-дълбоките корени. Очевидно бяха свързани с нещо, присъщо лично на него като човешко същество. То определяше с огромна мощ границите на поведението му — както към висшестоящите, така и към намиращите се по-долу в йерархичната пирамида. Лоялността се оказа ключов символ на смяната. Преданост и привързаност сменяха местата си нагоре-надолу, като оставаха само там, където имаше защо да се установи връзка. Тег знаеше, че посочените качества са намерили сигурно място в съзнанието му. Затова не хранеше никакви съмнения в подкрепата от страна на Тараза към всичко, с изключение единствено на обстоятелства, изискващи той да стане жертва заради оцеляването на Сестринството. Нещата идваха по местата си, тъй като последното условие беше пресечната точка на взаимната им преданост. .
Аз съм Таразиният башар. Ето какво казва кодексът.
Същият кодекс, който уби Патрин.
Надявам се да не си страдал, стари приятелю.
Отново спря под короните на дърветата. Изтегли бойния си нож от калъфката на ботуша и направи малък белег на най-близкото до него.
— Какво е това? — попита Лусила.
— Таен знак. Само подготвени от мен хора знаят смисъла му. И Тараза, разбира се.
— Но защо…
— Ще ти обясня по-късно.
Направи няколко крачки, преди да спре до друго дърво и да остави нов белег, приличен на одраскване от животински нокът, което съвсем естествено се вписваше в дивата природа наоколо.
После продължи пътя си с ясно очерталата се вече мисъл за току-що взето решение, свързано с Лусила. Плановете ѝ за Дънкан трябваше да бъдат отклонени. Налагаше се от всяка преценка и обективизиране, които ментатът бе сметнал за необходими, от гледна точка на безопасността и доброто състояние на момчето. Разбуждането на спомени, предхождащи състоянието му на гола̀, трябваше да стане преди впечатването на каквато и да е следа от страна на Лусила. Башарът знаеше, че никак няма да бъде лесно да ѝ попречи. Трябваше многократно да надмине себе си като лъжец, за да може успешно да се преструва пред света майка.
Задължително беше всичко да изглежда случайно и като резултат от естествено развитие на обстоятелствата. Впечатката не биваше да заподозре противопоставяне. Тег не хранеше почти никакви илюзии за успех при близък бой с предизвикана света майка. По-добре да я убие още сега. Мислеше, че поне с това ще може да се справи. Но какво ли щеше да последва! Тараза сигурно никога нямаше да приеме подобно кърваво дело като изпълнение на собствените ѝ заповеди.