Не, ще трябва да дебне за подходящ момент — да чака, да наблюдава и слуша внимателно.
Излязоха на малка открита площ, преградена недалеч пред тях от висока вулканична скала. Близо до нея растяха бодливи храсти и ниски дървета с шипове по клоните — тъмни петна на звездната светлина.
Тег зърна под храстите плътночерното очертание на пространство, позволяващо да се припълзи.
— Оттук нататък по корем — лаконично каза той.
— Мирише ми на пепел — отбеляза Лусила. — Нещо май е горяло тук…
— Ето го и мюрето — посочи само с поглед башарът. Малко под нас вляво има обгоряла площ — също като следите, които оставя не-кораб при излитане.
Чу се как светата майка бързо пое въздух с отворена уста. Ама че дързост! Ако Шуонгю решеше да въведе в играта претърсвач с прорицателска дарба (тъй като само в жилите на Дънкан предходниците му не бяха оставили от кръвта на Сиона, която да му служи като щит), всички следи щяха да водят до заключението че са минали оттук и са напуснали планетата с не-кораб, при условие че…
— Къде ни водиш всъщност? — попита тя.
— В не-сфера, останала от Харконите — отвърна Тег. — От хиляди години е тук и сега е наша.
Напълно естествено е желанието на властимащите да потискат „дивия“ изследователски устрем. Дълга е историята на неограничаваното търсене на познания, пораждащо нежелана конкуренция. Силните на деня искат наличието на „безопасен хоризонт на изследванията“, даващ възможност за разработване само на онези продукти и идеи, които могат да бъдат контролирани, като най-важното е да позволяват на инвеститорите от своя приятелски кръг да задържат по-голямата част от печалбите. За жалост в свят, оставен на случайността и пълен с относителни променливи величини, не може да бъде осигурен споменатият по-горе „безопасен хоризонт на изследвания.“
Хедли Туек — върховен жрец и титулуван управник на Ракис — се чувстваше неподходящ за наскоро наложените му изисквания.
Градът Кийн бе похлупен от нощта, пълна с мъглата на пясъчния прахоляк, но множеството светоглобуси разпръскваха сенките в личната му стая за аудиенции. Дори тук, в сърцето на Храма, се чуваше далечният вой на вятъра — периодичното мъчение за планетата.
Помещението за аудиенции беше с неправилна форма, дълго седем метра и широко четири в по-просторния си край. Срещуположната страна бе почти недоловимо по-тясна. В същата посока и таванът се снижаваше под лек ъгъл. Завеси от меланжови нишки, както и паравани в светложълти и сиви тонове прикриваха несъответствията. Една от завесите бе спусната пред рог, който поемаше и пренасяше и най-слабите шумове в залата за аудиенции до слушатели извън нея.
Сега там бяха само Туек и Даруи Одрейди в качеството си на нов командващ на бене-гесеритския кийп на Ракис. Двамата се гледаха лице в лице през неширокото пространство, определено от меките зелени възглавници, на които бяха седнали.
Върховният жрец направи опит да прикрие гримасата си. Усилието разкриви обичайно придаващите му внушителност черти в издайническа маска. Бе се готвил много внимателно за тазнощния сблъсък. Опитни гардеробиери бяха раздиплили връхната му дреха по високата, леко пълна фигура. Дългите стъпала на краката му бяха обути в златисти сандали. Влагосъхраняващият костюм под дрехата беше само за показ, защото нямаше крачни помпи и джобни резервоари с цел да не се губи време за неприятните безкрайни реглажи. Подобна на коприни, сивата му коса бе сресана право към раменете — подходяща рамка за широкото лице с голяма, плътно очертана уста и масивна брадичка. Очите му внезапно придобиха доброжелателно изражение, което той бе копирал от дядо си. По същия начин беше погледнал и при влизането си в стаята за приеми, посрещайки Одрейди. Бе се почувствал едва ли не величествен, но сега внезапно го връхлетя усещането, че е гол и размъкнат.
Да, наистина е доста празноглав човечец — помисли Одрейди.
Туек също преценяваше създалата се обстановка: Не мога да обсъждам с нея оня проклет Манифест! Просто е невъзможно заради тлейлаксианския Майстор или лицетанцьорите му в другата стая. Кой дявол ме накара да го допусна?
— Нищо повече от ерес — каза той.
— Но религията ви е само една сред множество други — парира Одрейди. — А при онези, които се връщат от Разпръскването, разцветът на схизми и други вярвания…
— Ние сме представителите на единствената права вяра! — настоя Туек.