А му е казано да не ги въвежда тук!
— Само ти — каза Одрейди и го посочи. — Останалите не са били поканени, нали така, милорде Туек?
Запитаният неловко се изправи, явно отчел близостта ѝ, спомняйки си мигновено всички страхотии за физическата сила и уменията на светите майки. За объркването му допринесе и присъствието на лицетанцьорите. Те винаги го изпълваха с много лоши предчувствия.
Като се обърна към вратата, с опит да придаде на лицето си изражение на учтива покана, той каза:
— Само… Само посланик Уаф, моля.
Изречените думи буквално задраха в гърлото му. По-лошо не би могло и да бъде! Почувства се като разсъблечен пред множество присъстващи.
Одрейди посочи към възглавница близо до себе си.
— Уаф, нали? Моля, идвай и сядай.
Тлейлаксианецът я поздрави с кимване, сякаш я виждаше за първи път. Каква учтивост! После направи жест към лицетанцьорите да чакат отвън и дойде до посочената му възглавница, но остана прав.
Комендантката почувства прилива на напрежение, залял малкото човече. Устните му трепнаха в подобие на озъбване. Оръжията не бяха извадени от ръкавите му. Готов ли беше да наруши договора, сключен между тях? Тя знаеше, че за него бе дошло време да разпали отново подозренията си с предишната сила, че и с по-голяма. Струваше му се, че е попаднал в капана на Таразините машинации. Толкова силно бе желанието му да получи за себе си майки за размножаване! Зловонието на феромоните извести за обзелите го дълбоки страхове. Следователно носеше в ума си своята част от съглашението — или поне някаква форма за извършване на взаимна размяна. Едва ли Тараза очакваше от Уаф да сподели добросъвестно всичко, което бе извлякъл в своя полза от почитаемите мами.
— Милорд Туек ми каза, че сте, хмм, преговаряли… — поде Одрейди. Нека си спомни за думата! Добре знаеше къде трябва да приключат истинските преговори.
Говорейки, тя приклекна и се върна на мястото си, но краката ѝ останаха готови за действие при всеки намек за атака от негова страна.
Той погледна надолу към нея и към възглавницата, която му бе посочила. Бавно се отпусна с ръце, положени на коленете, и обърнати към Върховния жрец ръкави.
Какви ги върши! — запита се светата майка. Жестовете на тлейлаксианеца говореха, че е превключил на собствен план.
— Опитвах се да впечатля Върховния жрец Туек — каза тя — с важността на Манифеста на Атреидите за общите ни…
— Да, да, Атреиди! — процеди гневно споменатият, като почти се свлече на възглавницата. — Невъзможно е да е писан от Атреидес.
— Твърде убедителен манифест — кимна Уаф, подсилвайки допълнително очевидните страхове на жреца.
„Поне това беше според плана“ — помисли Одрейди и каза:
— Обещаното състояние на с’тори не може да бъде пренебрегнато. Много хора го приравняват с присъствието на своя бог.
Тлейлаксианецът я стрелна с изненадан и яден поглед.
— Посланик Уаф ми съобщи — обади се Туек, — че иксианците и Говорещите с риби са разтревожени от въпросния материал, но аз го уверих, че…
— Смятам, че можем да не включваме Говорещите с риби в сметката — прекъсна го Одрейди. — Те чуват Божия шум навсякъде.
Уаф долови неискреността в думите ѝ. Дали не му се надсмиваше? Разбира се, беше права за Говорещите с риби. Те бяха се отклонили толкова много от някогашния си култ на посвещение, че сега влиянието им се отчиташе като прекалено слабо, а и онова, което смогваха да постигнат, лесно щеше да бъде направлявано от новите лицетанцьори.
Туек направи опит да се усмихне на тлейлаксианеца:
— Спомена, че ще ни помогнеш за…
— Въпросът остава за по-нататьк — отново го прекъсна Одрейди, защото бе длъжна да насочва вниманието му към документа, който толкова силно го безпокоеше. После предаде със свои думи пасаж от Манифеста:
— „Именно вярата ви — и по-точно системата на вашите вярвания — господства над света, който обитавате.“
Той разпозна казаното. Бе прочел ужасното писание. Там се твърдеше, че Бог и всичко, изречено от Него, са само думи, които хората са сътворили. Недоумяваше как би следвало да отговори. Никой Върховен жрец не може да остави без реакция подобно твърдение!
Но преди той да намери нужния отговор, Уаф размени поглед с Одрейди по начин, за който бе сигурен, че ще бъде изтълкуван правилно. Светата майка не можеше да направи друго, бидейки самата себе си.
— Грешката на погледа в бъдното… — каза тлейлаксианският Майстор. — Нали така е споменато в документа? Не се ли говори там, че умът на вярващия е в застой?