Одрейди се обърна към лицетанцьорите:
— Излезте в коридора заедно с оня труп и затворете вратата. Вашият Майстор постъпи глупаво. Ще сте му потребни, но по-късно. — А на Уаф каза: — В момента съм ти нужна повече от тях. Отпрати ги!
— Вървете — изхриптя той.
Тъй като лицетанцьорите не помръдваха, Одрейди добави:
— Ако не изчезнете веднага, ще го убия, а после ще се погрижа и за вас.
— Направете го! — изписка Уаф.
Лицетанцьорите приеха звука като заповед да се подчинят на своя Майстор. Ала светата майка долови още нещо в пискливото му гласче. Очевидно трябваше да бъде убеден в безполезността от самоубийствена истерия.
Когато остана насаме с него, тя извади празните оръжия от ръкавите му и ги сложи в джоба си. По-късно щяха да бъдат подложени на обстоен преглед. За счупените му кости нямаше голям избор, затова лично го приведе в кратко безсъзнание и ги намести. После импровизира шини от възглавници и ивици плат, откъснати от зелените калъфи на мебелите на Върховния жрец.
Уаф се събуди скоро. Простена, когато погледна към Одрейди.
— Хайде, сега сме съюзници — успокояващо каза тя. -Нещата, случили се в тази стая, бяха чути от неколцина мои хора и от представители на една група, която и без това искаше да замени Туек.
На Уаф май му дойде прекалено. Трябваше му време, за да осмисли казаното. Все пак успя да се съсредоточи върху най-важното:
— Съюзници ли?
— Представям си колко трудно е било да се договориш с Туек — кимна тя. — Предлагат му се очевидни изгоди, а той дрънка безсмислици. Направи услуга на някои от жреците, като го уби.
— Сега слушат ли ме? — пак изписка тлейлаксианецът.
— Разбира се. Да поговорим за предложения от теб монопол върху подправката. Покойният вече Върховен жрец ми спомена за това. Нека се опитам по дедуктивен път да определя обхвата на твоята оферта.
— Ръцете ми… — изстена Уаф.
— Все пак си жив — напомни му Одрейди. — Бъди благодарен за мъдростта ми, защото можех и да те убия.
Той отвърна глава и рече:
— Щеше да е по-добре.
— Не и за Бене Тлейлакс и определено не за Сестринството — меко възрази тя. — А сега — на въпроса. Обещал си на Ракис от новите летящи комбайни за прибиране на подправката, които само докосвали повърхността на пустинята с помитащите си глави.
— Подслушвала си! — обвини я Уаф.
— Грешиш. Предложението е твърде привлекателно, тъй като съм сигурна, че иксианците ги предоставят безплатно, водени от собствени съображения. Да продължавам ли?
— Каза, че сме съюзници.
— Монополът ще принуди Сдружението да закупи от Икс още навигационни машини… И така то ще попадне във вашата мелачка.
Уаф вдигна глава, за да я погледне. Движението предизвика силна болка в строшените му ръце и го накара да изстене. Въпреки това обаче продължи да се взира в Одрейди изпод почти плътно спуснатите си клепачи. Нима вещиците наистина вярваха, че са запознати с обхвата на тлейлаксианския план? Едва ли смееше да се надява, че Бене Гесерит е попаднал в подобно заблуждение.
— Разбира се, нямам предвид цялостния ви план — каза Одрейди.
Уаф отвори широко очи. Прозираше в мислите му!
— Опозорен съм — каза той. — Запазвайки живота ми, ти спаси нещо безцелно. — И отново сведе глава.
Одрейди пое дълбоко дъх. Дойде време да си послужи с резултатите от анализите, направени в Дома на Ордена.
Наведе се ниско към Уаф и пошепна в ухото му:
— Шериатът още има нужда от теб.
Тлейлаксианецът тежко изпъшка.
Светата майка отдръпна назад тялото си. Болезнената му въздишка бе казала всичко. Анализите бяха верни.
— Смятате, че сред онези от Разпръскването имате по-добри съюзници — изгледа го с едва забележим укор и попита: — Свинохлата влиза ли в съюз с боклука… сиреч може ли да се вярва на почитаемите мами и на хетери от същата пасмина?
Уаф бе чувал същия въпрос само в кехла. Той пребледня; дишането му стана накъсано и повърхностно. С всички сили се опитваше да не обръща внимание на болката в ръцете си. Съюзници! А знаеше и за шериата! Възможно ли е… как го бе научила?
— Може ли някой от нас да не си дава сметка за множеството преимущества от съюз между Бене Тлейлакс и Бене Гесерит? — запита Одрейди.
Съюз с вещиците от пауинда!
Умът на Уаф изпадна в пълен безпорядък. Само за миг успяваше да поотдалечи режещата болка в ръцете си. Безкрайно крехък бе моментният покой! Язвителна злъч просто напираше към върха на езика му.
— Аха! — възкликна Одрейди. — Чу ли? Жрецът Крутансик и фракцията му са вече пред вратата. Те ще предложат един от лицетанцьорите ти да приеме образа на починалия Хедли Туек. Всеки друг избор би довел до по-голяма бъркотия, Крутансик е твърде умен мъж, съзнателно стоял досега в сянка. Чичо му Стирос се е постарал да го подготви достатъчно добре.