Непредвиденото. Виждаш ли, Майлс! Вече знам нещо от теб.
Дотук обаче никаква сила не бе отклонила натиска на опозицията в Сестринството.
Тараза постави дланите си върху масата и натисна, сякаш по този начин се опитваше да почувства хората в Дома на Ордена, които споделяха възгледите на Шуонгю. Изказваните на глас протести бяха стихнали, което винаги означава, че се подготвя поредното насилие. „Какво да направя“!
От старшата майка се очакваше да има имунитет срещу бездействие в кризисна ситуация. Но тлейлаксианската връзка бе нарушила равновесието, осигурено от наличните данни. Някои препоръчителни нареждания за Одрейди бяха очевидни и веднага изпратени. В по-голямата си част планът бе прост и правдоподобен.
Уаф да се изведе в пустинята, далече от нежелателни погледи. Да се създаде изострена до крайност обстановка, последвана от практикуваните религиозни обреди по стария и изпитан образец на Мисионария Протектива. Да се провери дали тлейлаксианците си служат с гола̀-процеса, за да стигнат до свой вариант на безсмъртие. Възможностите на комендантката за изпълнение на посочената част от плана не подлежаха на съмнение. Но твърде много от него оставаше в ръцете на младата Шийена.
Неизвестната величина е самият червей. Тараза си припомни, че днешните не бяха като оригиналът от Ракис. Въпреки доказаната от момичето способност да им заповядва, те оставаха непредсказуеми. От Архива щяха да отговорят, че не разполагат със запис. Почти не се съмняваше, че Одрейди е направила вярно умозаключение за ракианците и техните танци. Още един плюс. Език.
Не го говорим. Значи — минус. Най-късно довечера трябва да имам решение. Тараза отпрати назад периферната част от съзнанието си, за да преброди цялата непрекъсната верига на светите майки — всички онези памети на жени, плътно събрани сега в деликатната мрежа на собственото ѝ съзнание и това на Белонда и Хестерион. Беше прекалено уморена, за да следва заплетения, криволичещ път през Другите Памети. В самия му край трябваше да се намира опитът от наблюденията, събран от Муад’диб, от онова атреидско копеле, което два пъти разтърси вселената — веднъж с победата над Империята, повел ордите от свободни, и втори път с разпръскването на Тирана.
Тя помисли: Ако сега ни сразят, може и да свършим веднъж завинаги. Да ни погълнат без остатък онези пръкнали се от ада женски същества от Разпръскването.
Алтернативата сама напомняше за себе си — женското чедо от Ракис да навлезе в същината на Сестринството и да дочака края на живота си на някой не-кораб. Позорно оттегляне.
Толкова много зависеше от Тег. Дали в края на краищата бе стигнал до провал за Сестринството, или бе открил неочакван път, за да скрие гола̀та?
Трябва да намеря начин за забавяне на хода на събитията. Длъжни сме да дадем на Тег време, за да се свърже с нас. Одрейди ще трябва да разтегли изпълнението на плана на Ракис.
Беше опасно, но трябваше да бъде сторено.
Светата майка стана от стола с биологична самонастройка и отиде до насрещния тъмен прозорец. Планетата на Дома на Ордена лежеше в мрака на скрита в сянка звезда. Истински спокоен пристан! Космически обекти от същия клас вече дори не бяха именувани, само ги отбелязваха с числови означения някъде из Архивите. Планетата бе преживяла хиляда и четиристотин годишна окупация от Бене Гесерит, но и това трябваше да се счита за временно явление. Тараза си представи пазещите ги от орбита не-кораби — защитната система на Тег, развита в дълбочина. И все пак Домът на Ордена оставаше уязвим.
Проблемът бе именуван съвсем лаконично — „Случайно откриване“.
Дефектът се оказа неотстраним. По време на Разпръскването човешкият род бе нараствал експоненциално, пренасяйки гмежта си в безкрая на пространството. Най-после сигурност за Златната Пътека на Тирана. Истина ли беше? Навярно да, защото атреидският червей бе запланувал повече от простото оцеляване на човешкия род.
Той сътвори за нас нещо, което все още не сме изровили, дори след всичките хиляди години, изминали оттогава. Мисля, че знам какво е направил. Моята опозиция обаче твърди друго.
Една света майка никога не можеше да размишлява с лекота за робията, която милиарди изстрадаха при Лето II, обуздал Империята си в течение на три хиляди и петстотин години, подкарвайки я с камшик по своята Златна Пътека.