Знам какво мислиш за мен, Дар, с меката топлота, която изпитваш към стара дружка от ученическите дни. Смяташ, че съм потенциална опасност за Сестринството, но мога да бъда спасена от самата себе си с помощта на бдителни „приятели“.
Убедена беше, че някои от личните ѝ съветници споделят мнението на Одрейди. Повечето от тях зачитаха върховенството на старшата майка, но подозираха за необикновената дарба на приятелката ѝ и признаваха силата на нейните съмнения. Само една върховна по важност причина принуждаваше Сестрите да спазват установения ред и Тараза дори не се опитваше да храни илюзии по въпроса.
Действията на всяка старша майка биваха изцяло ръководени от дълбока и безусловна преданост към Сестринството. Абсолютно нищо не трябваше да застрашава продължаването на връзката и приемствеността в Бене Гесерит, включително и собствената ѝ личност. Самата тя преценяваше ролята си за запазването и непрекъснатото подновяване на живота на Сестринството, изхождайки от точна и строга себеоценка.
Засега нямаше очевидна необходимост от отстраняването на Одрейди. Все пак днес комендантката — света майка, се бе оказала толкова близо до същността на проекта за гола̀та, че нищо не трябваше да осуети непрекъснатото и внимателно наблюдение на поведението ѝ. Голяма част от непознатото за нея щеше да бъде извадено на показ. Манифестът на Атреидите изглежда представляваше ловка маневра. Одрейди — безспорно личността, която бе в състояние да го изготви — успя да вникне малко по-дълбоко в същинското състояние на нещата при написването на документа, но думите сами по себе си се бяха превърнали в преграда пред окончателното откровение.
Тараза знаеше, че Уаф ще го разбере.
Тя се отдръпна от тъмния прозорец и се върна на стола си с биологична самонастройка. Решителният момент — напред или на място — можеше да бъде отложен, но някои междинни действия бяха задължителни. Докато изпращаше повиквателна на Бурзмали, подготви наум проект за съобщение и го огледа внимателно. Най-добрият ученик на башара трябваше да бъде включен в активни действия, но не по желания от Одрейди начин.
Указанията в съобщението бяха прости и ясни: „Идва помощ. Ти си на ред, Дар. Преценявай сама обстоятелствата, когато става дума за опазването на Шийена. По всички други въпроси, когато те не са в противоречие със заповедите ми, изпълнявай плана.“
Готово. Така и трябва да бъде. Одрейди беше надлежно инструктирана за същностните моменти, които щеше да приеме като „план“, дори когато се натъкнеше на непълнота в цялостната картина на модела. Не можеше да не изпълни дадените ѝ нареждания. Тараза оцени това „Дар“ като великолепно туше . Дар и Тар. Проломът в ограничената топлота на Одрейди щеше да се окаже без подходяща защита в направлението Дар-и-Тар.
Дългата маса вдясно е сервирана за банкет с печен пустинен заек в подлучен сос. Другите блюда, подредени по часовата стрелка са: чука под стъклен похлупак, кафе с меланж (обърнете внимание на ястребовия гребен на Атреидите върху кафеника), гъска в гърне и искрящо каладънско вино в кристално шише от Балут. Не пропускайте да видите и някогашния детектор за отрови в полилея.
Тег намери Дънкан в малката ниша-столова до потъналата в блясък кухня на не-сферата. Спрял в коридорчето към нишата, башарът грижливо огледа момчето и забеляза, че за осемте прекарани тук дни то очевидно бе възстановило душевното си равновесие след онзи див пристъп на гняв, сграбчил го още при влизането му във входния тунел.
Бяха минали през неголяма пещера, просмукана с мускусната миризма на местен мечок. Скалите в дъното на леговището не бяха истински, макар че можеха да доведат до заблуда и най-скрупульозния изследвач. Познаването на тайния код или случайното му налучкване щеше да премести една почти незабележима издатина в тях. Тогава цялата задна стена на пещерата се завърташе с усукване встрани.
Входният тунел, грейнал ярко от автоматично включено осветление веднага след като уплътниха главния вход, беше украсен по стените и тавана с харконски грифони. Тег ясно си представи изражението на младия Патрин, озовал се тук за първи път (Шок! Страх! Въодушевление!), така че пропусна да види реакцията на Дънкан, преди затвореното пространство да се изпълни с приглушено ръмжене.
Момчето не преставаше да ръмжи (почти до стенание) със стиснати пестници и прикован в изображението на харконски грифон поглед. Силен гняв и объркване се бореха стръвно за надмощие върху лицето му. Вдигна двата си юмрука и ги стовари върху изправената фигура, разкървавявайки ръце.