Когато Лусила заговори по въпроса, гласът ѝ бързо премина в дрезгав шепот:
— Тиранът със сигурност е знаел за тукашното място.
Съзнанието на ментат моментално пое направеното предположение. Защо ли Тиранът бе позволил на рода на Харконите да прахосват толкова голяма част от остатъците на богатството си за подобно начинание!
Може би с единствено логичната цел — да попилеят средствата си до последно.
Необходимите суми за подкупи и за дължими на Сдружението транспортни разходи от иксианските заводи-производители със сигурност са били астрономически.
— А знаел ли е Тиранът, че някога ще имаме нужда от това място? — попита Лусила.
Тег кимна утвърдително, имайки предвид прорицателските дарби, демонстрирани толкова често от Лето II. Докато гледаше седналия отсреща Дънкан, башарът почувства как космите по врата му се изправят. В скривалището на Харконите витаеше нещо свръхестествено, сякаш самият Тиран беше при тях. Какво ли бе станало с някогашните строители? Двамата с Лусила не бяха открили никакво указание за причините, довели до изоставянето на не-сферата.
При всяка обиколка из нея имаха острото усещане за допир до историята. Тег непрестанно биваше объркван от въпроси, останали без отговор.
Съдейки по думите ѝ, с Лусила беше същото.
— Къде са отишли? В моите Други Памети липсва и най-малката следа…
— Възможно ли е Тиранът да ги е подмамил навън, за да ги избие?
— Връщам се в библиотеката. Може би днес ще намеря нещо по въпроса.
През първите два дни от престоя им сферата бе внимателно огледана от Лусила и Тег. Омълчаният и навъсен Дънкан все се мъкнеше подир тях, сякаш боейки се да остане сам. Всеки новооткрит факт ги изпълваше със страхопочитание или направо ги шокираше.
В прозрачния пластичен материал на една от стените в близост до централния отсек се виждаха двайсет и един скелета! Стояха като страховити наблюдатели на всеки, преминаващ през централната зона на път за машинните помещения или неентропните складове.
Патрин беше предупредил Тег за скелетите. При едно от първите посещения на сферата през младежките си години той бе открил записки, удостоверяващи мъртъвците като майстори и занаятчии, които я бяха построили, преди да бъдат избити от Харконите за опазване на тайната.
Без никакво съмнение не-сферата се оказа забележително постижение — място извън времето, плътно оградено от всякакъв контакт с външния свят. След всички изминали хилядолетия тукашните африкционни машини и съоръжения продължаваха да поддържат симулативен външен образ, незабележим на фона на околните скали и камънаци и от най-чувствителните съвременни прибори.
— Сестринството трябва да придобие това място непокътнато! — отново и отново повтаряше Лусила. — То е истинско съкровище! Запазили са дори записките за размножителните процедури на рода си!
Това далеч не бе всичко, опазено от Харконите тук. Тег постоянно чувстваше у себе си отвращение към изтънчено вулгарните нотки и щрихи, видни почти навсякъде. Като оня часовник! Дрехите, съоръженията за Поддържане на местната среда, приспособленията за образователни цели и развлечения — всички те бяха белязани с натрапчивия импулс на Харконите да парадират безгрижно с чувството си за превъзходство по отношение на другите хора и различаващи се от техните стандарти.
Тег отново се сети за Патрин в младежките му години. Когато е открил сферата, навярно не е бил по-голям от гола̀та. Какво ли го е принудило да пази толкова време своята тайна дори от жена си? Помощникът му никога не се бе докосвал до темата в този смисъл, но башарът бе стигнал до собствени заключения по умозрителен път. Нещастно детство. Потребност от лично потайно място. Неистински приятели, а само хора, очакващи поводи за подигравки и присмех. Нито един от тях не е заслужавал правото да сподели историята за тукашното чудо! То е било само негово! Нещо повече от място за усамотяване и сигурност. Било е символ на личната му победа.