Спря за миг с конвулсивно свиващо се гърло, без да отмества очите си от башара, и запита:
— Успях ли да спечеля достатъчно време за бягството на Пол?
Кажи му истината за всичко, което иска да узнае.
— Да, той смогна да избяга.
Ето, стигнаха до момента, изискващ огромно напрежение на силите. Как тлейлаксианците се бяха сдобили с Айдаховите клетки? Тестовете на Сестринството потвърждаваха оригиналността им, но оставаше място и за съмнение. Тлейлаксианците бяха заложили нещо свое в настоящия гола̀. Следователно спомените му можеха да се окажат ценна следа.
— Харконите… — започна Дънкан, когато възпоминанията от кийпа попаднаха в мрежата: — О, да! — разтърси го злобен смях, след който отправи победен вик към отдавна починалия барон Владимир Харконен:
— Върнах ти го тъпкано, бароне! Направих го в името на всички, които ти унищожи!
— Спомняш ли си кийпа и нещата, научени от нас? — попита Тег.
Объркване с последвало го смръщване изтегли дълбоки гънки по челото на момчето. Емоционалното страдание се бореше с болките на плътта. Все пак кимна утвърдително в отговор на башарския въпрос. Имаше два живота — един, затворен в аксолотловите резервоари, и друг… Друг, който… Да, чувстваше се незавършен. Нещо неуловимо оставаше потиснато у него. Повторното разбуждане не бе приключило. Той се взря ядно в Тег. Имаше ли още? Наставникът му беше се показал безмилостен. Необходима бруталност ли бе това? Изискваше ли я пълното възстановяване?
— Аз… — Дънкан завъртя глава вляво и вдясно, подобно на ранен звяр пред наблюдаващия го отблизо ловец.
— Спомни ли си всичко? — настойчиво повтори башарът.
— Всичко ли? О, да. Припомням си Гамму, още когато беше Гайъди Прайм — онази пропита с масло и просмукана с кръв адска дупка на Империята! Да, наистина, башаре. Бях твой добър ученик. Командир на полк! — Той отново се изсмя, отхвърляйки назад главата си с жест на възрастен човек, странен за младото му тяло.
Тег долови в себе си внезапен прилив на дълбоко удовлетворение. Всичко бе станало съгласно предвижданията.
— Мразиш ли ме? — запита той.
— Да те мразя? Не казах ли, че ще ти бъда благодарен?
Дънкан рязко вдигна дланите си и ги загледа втренчено, след което сведе поглед надолу, към младежкото си тяло.
— Какво изкушение! — измърмори той.
После отпусна ръце и се вгледа внимателно в лицето на башара, проследявайки познатите черти.
— Атреиди.. Всички вие дяволски си приличате!
— Не всички — възрази Тег.
— Нямам предвид външното подобие, башар. — Погледът му леко се разфокусира, преди устните да изрекат: — Поисках да узная възрастта си.
След продължително мълчание добави:
— О, богове на бездната! Колко много време изтече!
Тег каза това, което му бе наредено да каже:
— Сестринството има нужда от теб.
— С несъзрялото ми тяло? Какво се очаква от мене?
— Наистина не зная, Дънкан. Тялото ти ще се развие до пълна зрялост, а предполагам, че и една света майка ще ти обясни някои неща.
— Лусила ли?
Дънкан бързо погледна към богато украсения таван, а после към нишата и часовника, издържани в бароков стил. Спомняше си, че бе дошъл тук с Тег и Лусила. Мястото беше същото, но и вече различно.
— Харконите — прошепна той. — Знаеш ли колцина от семейството ми са били измъчвани и избити от тях?
— От Архивната служба на Тараза ми дадоха сведения…
— Отчети, а? Мислиш ли, че думите могат да изразят всичко?
— Не. На въпроса ти обаче имам само този отговор.
— Върви по дяволите, башар! Защо вие, Атреидите, трябва винаги да се показвате като толкова честни и благородни?
— Мисля, че е заложено от възпитанието ни.
— Напълно вярно — чу се гласът на Лусила иззад него.
Тег не се обърна. Какво ли бе чула? Колко време е била тук?
Светата майка приближи и застана до него, но вниманието ѝ бе насочено към Дънкан.
— Майлс, виждам, че си свършил работата си — каза тя.
— До последната буква на заповедите на Тараза — отвърна башарът.
— Оказа се много мъдър и прозорлив — продължи Лусила. — Да, повече, отколкото предполагах. Трябвало е да накажат сурово майка ти за онова, на което те е научила.
— Аха, прелъстителката Лусила — намеси се Дънкан и погледна към Тег, но мигом върна взора си върху младата жена: — Е, сега мога да си отговоря на другия ми въпрос: какво се очаква от мен…
— Наричат ги Впечатки — вметна Тег.
— Майлс — предупреждаващо рече светата майка, — ако си усложнил задачата по начин, пречещ на изпълнението на дадените ми заповеди, ще те опека на шиш.
Безизразно прозвучалият ѝ глас предизвика тръпка у башара. Знаеше, че заплахата е метафорична, но в подразбиращото се от нея се криеше реална опасност.