В съзнанието на Одрейди се бе запечатило посланието на Тараза: „Тлейлаксианският план е прозрачен — Надмощие. Вселената на човеците трябва да се превърне в тлейлаксиански свят. Но подобна цел не може да се постигне без помощ от страна на Разпръскването. Следователно…“
Разумните доводи на старшата света майка не подлежаха на оспорване. Съгласи се дори опозицията от дълбоката схизма, заплашваща да разцепи Сестринството. Ала мисълта за огромните човешки маси в Разпръскването, чийто несметен брой нарастваше експоненциално поради чувството на самотно отчаяние у Одрейди. Колко малко сме, сравнени с тях. Шийена се наведе и взе някакъв камък. Огледа го за миг и го запрати към оградата, проточила се покрай тях. Камъчето премина през отворите на мрежата, без да я докосне.
Светата майка изведнъж се почувства неспокойна, Шумът от стъпките им по пясъка, навяван по рядко използвания път, ѝ се стори прекомерно висок. Източеното тяло на естакадата, минаваща над пръстеновидния канат и рова с вода около Дар-ес-Балат, се намираше на не повече от двеста крачки пред тях.
— Света майко, правя го по твое нареждане — заговори Шийена. — Все още обаче не знам защо.
Защото е тежкото изпитание, на което подлагаме Уаф, а посредством него моделираме новата форма на света на Тлейлакс!
— Просто за демонстрация — отвърна Одрейди. Беше вярно и макар и да не съдържаше цялата истина, можеше да послужи.
Момичето вървеше с наведена глава и внимателно следеше с поглед мястото на всяка своя стъпка.
Така ли приближава всеки път към Шейтан! — запита се комендантката. — Замислена и сдържана, както сега! Долови слаб звук от плясък високо зад себе си. Наблюдаващите орнитоптери пристигаха. Щяха да бъдат на нужното разстояние, много очи трябваше да станат свидетели на показната демонстрация.
— Ще танцувам — каза Шийена. — Обикновено идва някой от големите.
Одрейди долови ускоряването на пулса си. Дали „големият“ щеше да се подчини на момичето в присъствието на двамата ѝ спътници? Истинска самоубийствена лудост! Но трябваше да го изпълнят така, както гласяха заповедите на Тараза.
Погледна към оградената площадка за подправка до тях. Мястото изглеждаше странно познато. Повече от видяно някога. Уверен вътрешен глас, уведомен от Другите Памети, ѝ предаде, че на практика то е останало без промяна от отдавна отминалите времена. Конструкцията на силозите, разпръснати по огромната площ, беше стара като Ракис — кълбовидни резервоари на високи крака, подобни на насекоми от метал и пластични материали, сякаш очакващи на кокилоподобните си крайници да скочат върху поредната жертва. Подозираше, че в тях някогашните проектанти бяха заложили подсъзнателно посланието: Меланжът е колкото благодат, толкова и погибел.
Под силозите се бе проточил пустеещ песъчлив участък без никаква растителност покрай постройки с кирпичени стени — подобие на израстък на амеба, отвеждащ Дар-ес-Балат почти до края на каната. Скритата от дълго време не-сфера на Тирана бе осигурила тук присъствието на много плодовита религиозна общност, чиято активност в преобладаващата си част оставаше скрита зад стени без прозорци и под земята.
Потайното действие на подсъзнателните ни желания!
Шийена отново се обади:
— Туек не е същият.
Одрейди видя как главата на Уаф рязко подскочи. Беше чул. Сега сигурно мислеше: Можем ли изобщо да скрием нещо от пратениците на Пророка!
Прекалено много хора знаеха, че лицетанцьор е приел образа на Върховния жрец, каза си комендантката. Разбира се, жреческата клика вярваше, че е изплела достатъчно голяма мрежа, в която да попадне не само Бене Тлейлакс, но и Сестринството…
Одрейди вдъхна острия мирис на химически препарати, които се използваха за премахване на диворастящи видове по площадката за складиране на подправка. Мирисът върна вниманието ѝ към неотложните потребности. Нямаше право на мисловни разходки именно тук! Сестринството съвсем лесно можеше да попадне в заложения от самото него капан.
Шийена се спъна и тихо извика — повече от раздразнение, отколкото от болка. Уаф рязко завъртя главата си към нея, погледна я и после отново се съсредоточи в пътя. Навяваният пясък скриваше местата, където платното бе набраздено или пък в него се бяха отворили малки ровове. Конструкцията на естакадата, макар и появила се сякаш от вълшебна приказка, изглеждаше стабилна. Разбира се, не беше достатъчно масивна, за да издържи някой от червеите — потомци на Пророка, но изглеждаше повече от сигурно, че човешко същество-молител ще може да премине в пустинята.