А Уаф се виждаше в представите си преди всичко като молител.
Господи, дойдох като просяк в земята на твоята пратеница.
Подозренията му към Одрейди не бяха изчезнали. Светата майка го бе довела тук, за да изцеди познанията му, преди да го убие. Но с Божията помощ все още мога да я изненадам. Знаеше, че тялото му има имунитет срещу иксианска сонда, а и тя не бе взела със себе си тежкия и неудобен за носене прибор. Чувстваше се сигурен най-вече благодарение на силата на собствената си воля и вярата в Божията милост.
Ами ако ръката, която ни подават, е честно протегната!
Последното би било също Божие дело. Съюз с Бене Гесерит и неотменим контрол над Ракис! Какъв прекрасен сбъднат сън! Най-после надмощие на шериата и Бене Гесерит в ролята на мисионер.
Когато Шийена отново се спъна и се чу тихият възглас на болката и недоволството ѝ, Одрейди строго каза:
— Момиче, не се самооплаквай!
Забеляза как раменете на Уаф рязко се стегнаха.
Никак не му се нравеше назидлателното отношение към неговата „Благословена“. Дребният мъж имаше твърд характер. Светата майка го отдаваше на фанатизма му. Дори ако дошлият червей реши да го убие, Уаф не би побягнал. Вярата в Бога щеше да го хвърли право в смъртоносната паст, освен ако нещо не разколебаеше доверието му в силата на религията.
Одрейди се сдържа да не се усмихне, тъй като със сигурност бе напипала нишката на мисловния му процес: Бог скоро ще раздули Своята цел.
Всъщност сега тлейлаксианецът мислеше за клетките си в резервоара за бавен растеж в Бандалонг. Независимо от онова, което можеше да се случи тук, те щяха да родължат живота му за славата на Бене Тлейлакс и на Бога — сериен Уаф, винаги служещ на Великата Вяра…
— Сигурно знаеш, че мога да подуша Шейтан — каза Шийена.
— Сега ли? — Одрейди погледна към естакадата пред тях, по чиято дъговидна повърхност тлейлаксианският Майстор бе вече направил първите си стъпки.
— Не, когато дойде — отговори момичето.
— Разбира се, че можеш. Всеки би могъл.
— Но аз долавям миризмата му отдалече.
Светата майка вдъхна дълбоко през носа и автоматично подреди по сила миризмите на общия фон на препечен кремък — слаб лъх на меланж, озон, нещо с отчетлив кисел мирис. Даде с ръка знак на девойката да поеме по естакадата. Уаф водеше с двайсетина крачки. Конструкцията полягаше към пустинята на около шейсет метра пред него.
При първа възможност ще вкуся пясъка — помисли Одрейди. — Така ще мога да разбера много неща.
Когато стигна по естакадата над рова с вода, тя погледна на югозапад към ниската преграда, проснала се по дължината на хоризонта. Изведнъж пред вътрешния ѝ взор се появи спомен от една от Другите Памети. Бе лишен от яснотата на истинската визия, но тя го разпозна — смесица от образи и картини от най-дълбоките ѝ подсъзнателни източници.
По дяволите! — помисли. — Не и сега!
Но не беше в състояние да стори нищо. Подобни неповикани появи в никакъв случай на бяха самоцелни.
Предупреждение!
Погледна косо към хоризонта, давайки възможност на спомена да филтрира изображението, появило се от Другата Памет — много стара висока преграда и хора, движещи се по връхната ѝ част… В дълбините на паметта се виждаше приказно красивата паяжина на конструкцията на някакъв мост. Свързваше една част на изчезналата стена с друга част от нея, а Одрейди, без да вижда всичко, знаеше, че под отдавна несъществуващия път тече река. Реката Айдахо! Преналожилото се на хоризонта изображение се раздвижи и някакви предмети започнаха да се свличат от моста. Беше много далече, За да ги разпознае, но ето, че се появиха надписи с наименованията на обектите, включени в причудливата прожекция. Обхваната едновременно от силен страх и въодушевление, тя вече имаше пълна представа за сцената.
Приказният мост постепенно се пречупваше! После се сгромоляса в реката.
Видяното не беше епизод от някакво случайно разрушение. Класическият акт на насилие, носен в множество памети, бе стигнал до нея в миговете на агония-изпитание с подправката. Вече можеше да подреди фино настроените съставни части на картината: хиляди нейни предшественици по родствена линия бяха наблюдавали същата сцена, реконструирана във въображението ѝ. Видяното не беше продукт на реалната визуална памет, а сбор от точно предадени отчети.