Ето къде се бе случило!
Одрейди застана на място и даде възможност на спомена да обходи цялото ѝ съзнание. Предупреждение! Нещо опасно бе показано и разпознато. Не предприе никакъв опит да стигне до същината на изображението. Знаеше, че ако го направи, то може да се разпадне в безредие на части, всяка от които щеше да има своето значение, но първоначалното внушение ще е изчезнало. Видяното там имаше строго определено място в историята на Атреидите. Лето II, наречен още Тиранът, бе паднал от моста-паяжина, за да намери смъртта си. Големият човеко-червей от Ракис, самият Бог-Император, бе прекатурен от същия този мост по време на сватбеното си пътуване.
Точно там, в реката Айдахо, Тиранът бе потънал в ужасна агония. И пак там се бе осъществила транссубстанцията, родила Раздвоения Бог… и всичко бе започнало отново.
Защо ли видяното е предупреждение? Мостът и реката отдавна бяха изчезнали от тукашната земя. Високата стена, ограждала някога пустинята Сарийър, бе ерозирала до ниска накъсана линия, изтеглена в Трептящия от жегата хоризонт.
Ако сега дойдеше червей със скрита в него перличка от паметта на Тирана с бляна му за вечността, дали тази памет нямаше да бъде опасна? По същия начин звучаха настойчивите мотиви на опозицията на Тараза в Сестринството: Той ще се разбуди!
Старшата света майка и нейните съветници отхвърляха подобна вероятност.
И все пак предупредителният звук, дошъл от Другите Памети, не можеше да бъде пренебрегнат!
— Света майко, защо спряхме?
Одрейди усети как съзнанието ѝ се връща със залитане в непосредственото настояще, изискващо пълно внимание. Там някъде бе мястото, където в предупреждаващата визия започваше безкрайният сън на Тирана, но се намесваха и други спомени. Девойката стоеше пред нея с объркано изражение на лицето.
— Гледах — посочи тя. — Шийена, оттам започва Шай-хулуд.
Уаф спря в края на естакадата само на стъпка от заобикалящия ги пясък и на около четирийсет крачки пред двете жени. Гласът на комендантката и думите ѝ видимо го напрегнаха и изостриха вниманието му, но той не се обърна. Одрейди чувстваше осезателно неудоволствието му. Тлейлаксианецът не би харесал дори намек за непочтително отношение, камо ли цинизъм, отправен към неговия Пророк. А той винаги подозираше светите майки в цинизъм. Особено когато заговореха на религиозни теми. Все още не беше готов да приеме, че плашещото го и отдавна презирано Сестринство би могло да прегърне Великата Вяра. Начинанието изискваше нещо повече от предпазливост, както впрочем ставаше винаги в контактите с Мисионария Протектива.
— Говори се, че там е имало голяма река — каза Шийена.
Одрейди долови на мига веселата нотка на присмех в гласа ѝ. Колко схватливо бе момичето!
Уаф се обърна и се намръщи. Той също бе чул последните думи. Какво ли си мислеше сега за произнеслата ги?
Светата майка постави едната си ръка на рамото на Шийена и посочи с другата:
— Да, имало е и мост. На същото място голямата стена на Сарийър се е разцепила, за да премине през нея реката Айдахо. Мостът е прекрачвал този процеп.
Девойката въздъхна и пошепна:
— Истинска река.
— Не е била канат, а и е прекалено голяма за канал — кимна Одрейди.
— Никога не съм виждала такава река — отнесено рече Шийена.
— На същото място са съборили Шай-хулуд в нея — продължи светата майка и посочи вляво: — А ей там, на много километри в тази посока, Тиранът някога е съградил двореца си.
— Сега има само пясък…
— Дворецът е бил сринат във Времената на глада. Хората мислели, че там се намира огромно хранилище на подправка. Оказало се, че грешат, разбира се. Той е бил прекалено мъдър за подобна несъобразителност.
Момичето се наведе близо до Одрейди и прошепна:
— Обаче действително има голямо съкровище от подправката. Възпято е. Чувала съм го много пъти. Моят… Говори се, че било в някаква пещера.
Одрейди се усмихна. Разбира се, имаше предвид Устната История. Без малко щеше да каже: „Моят баща…“, визирайки истинския си родител, умрял в същата пустиня. Добре, че вече бе успяла да отклони вниманието на момичето от някогашната тъжна история.
Шийена продължаваше да шепне съвсем близо до нея:
— Защо онзи дребен човек е с нас? Не ми харесва.
— Нужно е за показното изпълнение.
В същия момент Уаф слезе от естакадата върху първия лек наклон на ширналия се отвсякъде пясък. Движението му бе внимателно, но без видимо колебание. Стъпил на пясъка, той се обърна с блестящи в слънчевата светлина очи първо към момичето, а после и към Одрейди.