Все същото страхопочитание, когато гледа Шийена — помисли светата майка. — Какви ли велики неща се надява да открие тук? Май много иска да възвърне предишното си равновесие. И какъв престиж за него!
Шийена заслони очите си с ръка и огледа пустинята.
— Шейтан обича топлината — каза тя. — Хората се крият от жегата, а той идва тогава.
Не Шай-хулуд — помисли Одрейди. — Шейтан! Вярно си предсказал, Тиране. Какво ли още си знаел за нашето време!
Дали наистина той бе останал спящ във всички свои потомци-червеи?
В нито един от внимателно проучените анализи не съществуваше точно обяснение за причината, накарала човешко същество да се реши на симбиозно съжителство с изначалния червей на Аракис. Кой можеше да знае какво е минавало през ума му в дългите хилядолетия на страшната трансформация? Дали в днешните ракиански червеи наистина бе запазен някакъв, дори и най-незначителният отглас от оня преход?
Наблизо е, света майко — каза Шийена. — Не долавяш ли миризмата?
Уаф се вглеждаше неспокойно в нея.
Одрейди пое дълбоко дъх — плътен прилив на канелен мирис с малко по-горчиви кремъчни отсенки. А още — на огън и на сяра, идващ от кристалния рид пред пъкала, който наближаваше едновременно с големия червей. Тя се наведе, взе щипка кафяв пясък и го сложи на езика си. Имаше всичко в него — от Дюна в Другата Памет до Ракис в днешния ден.
Момичето посочи под ъгъл вляво, точно към лекия вятър, повял от пустинята:
— Оттам. Трябва да побързаме.
Без да чака разрешение от Одрейди, Шийена изтича с лека стъпка до края на естакадата, мина покрай Уаф и се изкачи на първата дюна. Там спря, докато я настигнат спътниците ѝ. Поведе ги надолу по челото на дюната и нагоре по следващата, затъвайки в пясъка; после продължиха покрай голям криволичещ бархан, от гребена на който се вихреха солени пушилки. Скоро вече имаше почти километър между тях и опасания за сигурност с вода Дар-ес-Балат.
Шийена спря отново.
Тлейлаксианецът дойде задъхан до нея. Там, където качулката на влагосъхраняващия му костюм пресичаше челото, сега блестяха капчици пот.
Одрейди застана на крачка зад Уаф. Пое дълбоки, успокоителни глътки въздух, поглеждайки покрай дребосъка в посоката, където бе насочено вниманието и на Шийена.
Отвъд дюната, на която стояха, през пустинята прииждаше бясна пясъчна грамада, тласкана от бурен вятър. Каменното дъно на дълъг и тесен път бе изтеглено между гигантски скални блокове, разхвърляни като тухли, разтрошени сякаш от някой изпълнител на прометеевски дела. Пясъкът бе текъл като река през каменния лабиринт, напомнящ плодове на нечие безумие, оставяйки в страшния безпорядък подписа си с дълбоко извити драскулки и кривулици, след което бе отскочил от ниска стена, за да се изгуби по-нататък в следващите дюни.
Одрейди усети в дробовете си горещината на въздуха. Чуваше и звука от топтерите високо зад себе си. Можеше да долови дори натиска на наблюдаващите я очи. Какво ли виждаха те от височината на своята позиция? Долу все още имаше само пустиня. Шийена ги бе довела дотук с бързо подтичване, без дори да се опитва да скрие шума и звуците от прехода им, и без имитацията с влачене на краката за умишлено избягване на ритмичния ход.
— Там долу — каза тя, сочейки дъното на каменния път. Плъзна се по дюната, като балансираше с усилие в разрития пясък. На дъното спря до скален блок, висок поне два пъти колкото нея.
Уаф и Одрейди също пристигнаха и застанаха редом.
Подветрената страна на друг гигантски бархан, дъговидно извит като гърба на кит, се издигаше до тях в сребристосиньото небе.
Светата майка използва почивката, за да възстанови кислородния си баланс. Лудешкият бяг бе наложил големи изисквания към плътта. Направи ѝ впечатление зачервеното лице на Уаф и тежкото му дишане. Упоритата канелена миризма бе потискаща в тясното пространство в което се намираха. Тлейлаксианецът подсмръкна и разтърка носа си с опакото на дланта. Шийена се изправи на палеца на единия крак, завъртя се и рязко пое напред, отдалечавайки се на десетина крачки по каменното дъно. Стъпи на пясъчния склон на външната дюна и вдигна двете си ръце към небето. Първоначално бавно, а после с нарастващо темпо започна да танцува, като се придвижваше нагоре по пясъка. Одрейди разпозна дошлите от древността движения на танца, останал почти без промяна от времената на свободните — Отдаване на почит към Шай-хулуд. Разбира се, девойката би казала, че го посвещава на Шейтан. С нищо не напомняше за другия, който светата майка бе наблюдавала на Големия площад в Кийн. Шийена не правеше какъвто и да е опит да прикрие ритъма на движенията си. Напротив, подчертаваше всяка своя стьпка по пясъка. Звукът от топтера над тях се усили.