— Слушайте! — извика момичето, без да спре да танцува.
Очевидно искаше да привлече вниманието им към нещо различно от летателните апарати. Одрейди завъртя главата си така, че двете ѝ уши да са насочени към новия звук, вече ясно доловим в лабиринта от безредно разхвърляни скали.
Почти звънтящият съсък, идващ изпод земята и приглушен от пясъка, се усилваше със смайваща бързина. С него нахлуваше и топлината на непрестанно загряващия се бриз, понесъл се по извивките на каменния път. Съсъкът премина в рев. Внезапно зейна гигантска уста, опасана с кристални зъби, която се извиси на дюната точно над Шийена.
— Шейтан! — изкрещя момичето, без да нарушава ритъма на танца. — Тук съм, Шейтан!
Светата майка гледаше с широко отворени очи нагоре към почти скритата в огън паст. След бърза справка със събраното в паметта ѝ и видяното отчасти прецени дължината на червея, най-малко на шейсет метра! Какво ли щеше да стане сега? Нямаше никаква възможност за спасение. Всичко зависеше от прищевките на чудовището и от властта, която Шийена имаше над него…
След като се разположи по гребена на дюната, червеят обърна устата си надолу, към повикалата го. Около краката ѝ се срина купчинка пясък и тя бе принудена да спре танца си. Миризма на канела заля цялото каменно дефиле. Извисилият се над тях червей вече бе престанал да се движи.
Прехласнатата Одрейди съсредоточи вниманието си в пламъците, кълбящи се иззад пръстена от кристални зъби.
— Пратеник на Бога — пошепна Уаф.
Горещината изсуши изпотената открита част от лицето на светата майка и предизвика звучното изхвърляне на газова смес от автоматичното устройство за изолация на влагосъхраняващия ѝ костюм. Тя пое дълбоко въздух, за да идентифицира съставките на основния фон от канелен мирис. Въздухът наоколо остро лъхтеше на озон и явно беше наситен с кислород.
Ако оцелея, впечатленията ми ще бъдат важни — помисли Одрейди с максимално изострени сетива.
Да, събираните в момента данни бяха ценни. Може би някой ден други щяха да ги използват.
Шийена се отдръпна гърбом от сринатия пясък и стъпи на откритата скална повърхност. Затанцува отново с все по-буйни движения, като отмяташе главата си при всяко завъртане. Косата ѝ се увиваше като бич около лицето и всеки път, когато заставаше очи в очи с червея, тя изкрещяваше:
— Шейтан!
Чудовището отново помръдна предпазливо напред, като дете, попаднало на непознато място. Плъзна се от гребена на дюната и обви откритата скална повърхност под нея, изнасяйки горящата си паст на две-три крачки и малко над самата Шийена.
Когато звярът застана неподвижно, Одрейди можеше да добие пълна представа за огромната пещ, бучаща във вътрешността му. Не беше в състояние да откъсне поглед от ярко светещите там оранжеви пламъци. Приличаше на пещера, обхваната от загадъчен огън.
Шийена спря своя танц. Със свити юмруци, притиснати встрани до тялото ѝ, тя се загледа отново в чудовището, което бе призовала.
Светата майка поемаше ритмично дъх с онова темпо, с което една бене-гесеритка бе научена да концентрира силите си. Ако краят ѝ беше дошъл, поне знаеше, че е изпълнила заповедите на Тараза. Да, старшата майка щеше да научи всичко за поведението ѝ от наблюдаващите ги отгоре.
— Здравей, Шейтан — каза Шийена. — Доведох със себе си света майка и тлейлаксианец.
Уаф падна на колене и се поклони. Одрейди мина покрай него и застана до момичето. Дишаше дълбоко. Лицето му пламтеше. Дочу се припукването на претоварените системи във влагосъхраняващите им костюми. Горещият въздух наоколо, плътно напоен с дъх на канела, бе изпълнен със странни звуци и шумове, над които се извисяваше монотонният тътнеж на пламъците в неподвижния червей.
Уаф застана до Одрейди с поглед, впит в чудовището, подобно на изпаднал в транс свещенослужител.
— Тук съм — прошепна той.
Комендантката го изруга наум. Всеки случаен шум би могъл да предизвика звяра. Със стопроцентова сигурност знаеше какво мисли сега дребосъкът: „Никой тлейлаксианец не е стоял толкова близо до потомък на неговия Пророк. Дори жреците от Ракис не са го правили!“ Шийена посочи с дясната си ръка надолу и каза:
— Слез до нас, Шейтан!
Червеят наведе зейналата си паст и огнената ѝ яма запълни скалното дефиле пред тримата.
Гласът на момичето прозвуча малко по-високо от шепот:
— Майко, виждаш ли как ми се подчинява?
Одрейди чувстваше, че девойката управлява поведението на червея с някакъв скрит пулсиращ език, разбираем само за нея и за чудовището. Напълно свръхестествено явление!