Внезапно Шийена обяви с непривично дързък глас:
— Ще поискам от Шейтан да ни позволи да го яхнем!
После залази нагоре по подветрената страна на дюната.
Огромната паст веднага се вдигна, следвайки движенията ѝ.
— Стой там! — извика момичето и червеят спря. Светата майка вече можеше да прецени, че не в думите бе заложена командата, а в нещо друго… Нещо друго…
— Майко, ела с мен — повика я Шийена. Прибутвайки Уаф пред себе си, Одрейди изпълни нареждането. Двамата запълзяха по склона. Разместен пясък се срина до чакащия червей и запълни тясната клисура. Постепенно изтъняващата му опашка спокойно почиваше, навита по гребена на дюната. Шийена ги поведе с леко подтичване до самото ужасно същество. Там тя се хвана за водещия ръб на един от пръстените по набраздената повърхност и запълзя нагоре.
Одрейди и Уаф я последваха, макар и по-бавно. На светата майка ѝ се стори, че сгорещената повърхност на червея е от неорганична материя. Напомняше нещо, сътворено от иксианците.
Девойката продължаваше напред по гърба; накрая приклекна точно зад устата, където пръстените стърчаха широки и дебели.
— Ето така — каза тя, приведе се и се вкопчи във водещия ръб на един пръстен, като го повдигна леко, показвайки лежащата отдолу розова мекота.
Уаф веднага изпълни нареждането ѝ, докато Одрейди се движеше по-предпазливо, трупайки впечатления. Повърхността на пръстена беше твърда като скала и покрита с малки вдлъбнатини, подобни на инкрустация. Допря пръсти до меката материя под водещия ръб. Едва-едва пулсираше. Цялата повърхност около тях се повдигаше и спускаше с почти недоловим ритъм. Дочуваше леко пристъргване при всяко подобно движение.
Шийена удари със стъпало по тялото на червея.
— Тръгвай! — заповеднически каза тя.
Чудовището не реагира.
— Моля те — със съвсем друг тон рече момичето.
Одрейди долови отчаянието в гласа му. Явно вярваше много на своя Шейтан, но светата майка знаеше, че му е било позволено да го язди само при първата им среща. Бе чула цялата история от обърканите жреци, ала тя не подсказваше с нищо какво може да се случи сега, дори още в следващия момент.
Червеят тръгна изведнъж. Рязко надигна главата си, изви вляво и описа крива с малък радиус, за да излезе от скалистото дефиле, след което пое в откритата пустиня, в противоположна на Дар-ес-Балат посока.
— Движим се с Бога! — извика Уаф. Интонацията на неговия глас стресна Одрейди. Какво буйство! Отново почувства силата на вярата му. Над главите им се носеше пляс-плясът на следващите ги орнитоптери. Вятърът, причинен от движението им, минаваше покрай тях, напоен с озон и характерните мириси на горящата пещ, бълвайки от напредващото със стържещ шум чудовище.
Светата майка хвърли през рамо поглед към топтерите, давайки си ясна сметка с каква лекота враговете им биха могли да отърват планетата от едно неприятно и заядливо дете, не по-малко досадна света майка и презрян тлейлаксианец — и тримата бяха страшно уязвими в настоящия момент насред откритата пустиня. Знаеше, че жреческата клика би могла да направи подобен опит, надявайки се, че за пътуващите с тях наблюдатели от свитата на Одрейди ще бъде прекалено късно, за да предотвратят насилието.
Достатъчно големи ли бе любопитството и страхът им, да се въздържат?
Самата тя бе обладана от подобно любопитство. „Накъде ни води нещото под нас“! Очевидно не към Кийн. Светата майка вдигна глава и погледна покрай Шийена. Право пред тях на хоризонта се намираше красноречиво говорещата сама за себе си вдлъбнатина в каменната преграда — мястото на срутването на Тирана от приказната плетеница на древния мост.
Мястото, за което бе предупредила Другата Памет. Внезапното откритие сякаш блокира ума ѝ. Веднага схвана смисъла на ставащото. Тиранът бе загинал на определено от самия него място. Множество смърти бяха оставили отпечатъка си тук, но неговата имаше несравнима величина. Бе направил внимателен избор на маршрута при пътуването си. Колкото до Шийена, не тя беше наредила на червея да тръгне натам. Чудовището се движеше по свое желание. Магнитът на безкрайния сън, бленуван от Тирана, го привличаше обратно към точката, където сънят бе започнал.
Попитали един обитател на сушата кое цени повече — литрово шише с вода или цял вир. Той помислил малко и казал: „Литровката е по-важна. Никой, не би могъл да бъде собственик на вир, пълен с вода. Докато шишето може да се скрие под наметалото, преди да офейкаш с него.“