Заниманията в залата за практически упражнения, намираща се в не-сферата, продължиха дълго. Дънкан стоеше в подвижната клетка и определяше хода на тренировката, взел непреклонно решение да не я прекъсва, докато новото му тяло не усвои реакцията на противодействие в седемте основни бойни пози при нападение от осем страни. Зеленият му гащеризон бе потъмнял от пот. Двайсетина дни стояха на все същия урок!
На Тег не му беше чужда старата система от умения, възстановявана тук от гола̀та, макар че я познаваше с някогашните различни наименования и последователност. Преди да задълбаят в нея, башарът се съмняваше в превъзходството на съвременните методи. Сега обаче бе убеден, че Дънкан създава нещо съвсем ново — комбинация от старите познания с наученото в кийпа.
Възрастният мъж седеше пред командното табло едновременно като наблюдател и участник. Таблата, привеждащи в действие опасните сили на въображаем противник в текущото занимание, трябваше да минат през мисловна пренастройка и приспособяване от негова страна, но той вече бе усвоил достатъчно добре всичко и водеше атаката с лекота, нерядко пораждаща истинско вдъхновение.
От време на време в залата надничаше Лусила, очевидно обхваната от тих гняв. Наблюдаваше за малко и си тръгваше, без да каже нито. Тег не знаеше какво точно прави Дънкан с Впечатката, но имаше чувството, че разбуденият гола̀ води игра на разтакаване с прелъстителката си. Башарът разбираше добре, че тя няма да допусне продължително бавене на топката, но нещата бяха извън възможностите му да се намеси. Дънкан вече не беше „твърде млад“. Притежаваше разума на зрял мъж и достатъчно опит, за да взима решения. Двамата бяха на площадката от сутринта, само с едно прекъсване. Зъбите на глада все по-настойчиво се впиваха в Тег, но и той не беше склонен да прекрати заниманието. През днешния учебен ден уменията на Айдахо бяха достигнали до ново качествено равнище и продължаваха да се подобряват.
Седнал на неподвижната седалка пред контролното табло в клетката, наставникът разтегли атакуващите сили в сложна маневра, нанасяйки едновременно удари отляво, отдясно и отгоре.
В Оръжейната сбирка на Харконите изобилстваха екзотични оръжия и тренажори, някои от които Тег различаваше само по описанията в исторически справки и отчети. Докато гола̀та очевидно познаваше всичко толкова отблизо, че будеше неволната му възхита. Част от предприетата сега атака с въображаеми противници беше от страна на ловци-преследвачи, настроени за проникване в защита(#).
— Автоматично се забавят, за да пробият силовото поле — обясняваше Дънкан с младежки-зрелия си глас. — Разбира се, щом ударът е прекалено бърз, зашитата го отблъсква.
— Ризници от подобен тип почти излязоха от употреба — каза башарът. — Тук-там ги ползват като спортни пособия, но инак…
Дънкан контрира с рипост, чиято бързина почти скри направеното от него движение; три ловци-преследвачи паднаха на пода, повредени до степен, която налагаше работа в отсека за ремонт и поддържане в не-сферата. Той излезе от клетката, като намали оборотите на системата и дойде пак при Тег с ускорено, но леко дишане. Погледна покрай башара, усмихна се и кимна. Тег моментално се обърна, но зърна само крайчеца от дрехата на Лусила.
— Също като при двубой — ухили се гола̀та. — Тя се опитва да се вклини в защитата ми, а аз контраатакувам.
— Внимавай — предупредително каза Тег. — Лусила е пълноправна света майка.
— Башар, по мое време познавах неколцина от тях.
Тег отново се почувства объркан. Бяха го предупредили, че ще му се наложи да се преадаптира към различния Дънкан Айдахо, но явно не бе преценил напълно постоянния мисловен натиск, съпровождащ нужните корекции. Точно сега проблясъците в погледа на Дънкан бяха наистина смущаващи.
— Нашите роли май се посмениха — весело каза юношата, вдигайки от пода кърпа, за да попие потта от лицето си.
— Вече не съм сигурен, че има на какво да те науча — призна Тег.
Все пак му се искаше Дънкан да има предвид предупреждението му за Лусила. Нима си въобразява, че светите майки от онези времена са като днешните жени? Собственото му мнение бе почти противоположно. Сестринството се променяше, подвластно на еволюцията, също като останалата част от живота.
Вече бе разбрал, че Айдахо е стигнал до решение, засягащо мястото му в интригите на Тараза. Той не просто изчакваше удобния момент, а усъвършенстваше тялото си за избраната от самия него кулминационна точка… и имаше определено мнение за Бене Гесерит.