Но преценката му е направена без достатъчно данни.
Дънкан пусна кърпата и за няколко секунди не отдели поглед от нея.
— Башар, нека аз да реша на какво можеш да ме научиш.
Наставникът пое дълбоко въздух. Усети слабия мирис на озон, идващ от дълготрайните съоръжения на Харконите, чието тиктакане говореше, че са готови за връщането на гола̀та към действие. Но миризмата на пот се налагаше остро над всички други.
Дънкан кихна.
Тег подсмръкна от вездесъщата прах — вечен спътник на заниманията им. Понякога вкусът ѝ беше по-ясно доловим от мириса. Винаги алкален. А още по-властно в момента се разнасяше уханието от въздушните скрубери и кислородните регенератори. Системата функционираше с пуснат в нея отчетлив аромат на цвете, но башарът не се и опита да определи вида му. През месеца на техния престой не-сферата бе поела множество човешки миризми — пот, кухненски благоухания, както и никога неизчезващият докрай парлив мирис от преработката и вторичното ползване на отпадъците. Изпитваше странно раздразнение, когато те му напомняха за себе си. И се улавяше как души и се ослушва за звуци на чуждо присъствие — нещо повече от ехото на собствените им стъпки и приглушеното дрънчене на металните съдове от кухненското помещение.
Разнесе се гласът на Дънкан:
— Странен човек си ти, башар.
— Какво искаш да кажеш?
— В конкретния случай имам предвид приликата ти с дук Лето. Подобието на лицата ви е необикновено. Той беше малко по-нисък от теб, но останалото… — юношата поклати глава, замислил се за фините бене-гесеритски изпълнения, осигурили генетичната характеристика на Теговото лице — дебнещото изражение на хищник, изрязаните черти, онова дълбоко вътрешно усещане за морално превъзходство.
Колко морално и какво превъзходство?… От записаното, което бе видял в кийпа (беше сигурен, че материалите са нарочно оставени така, че той да ги намери), реномето на Тег се оказа почти универсална величина за човешкото общество през същата епоха. В битката при Маркон за неприятеля било достатъчно да науми, че срещу него е застанал самият Върховен башар. Веднага следвало запитване при какви условия ще е капитулацията… Вярно ли беше? Погледна към мъжа в клетката с контролното табло и му зададе този въпрос.
— Репутацията може да се окаже добро оръжие — отвърна Тег. — Нерядко с него се пролива по-малко кръв.
— Защо при Арбълоу си излязъл с бойните части на самата предна линия?
Възрастният мъж не скри изненадата си:
— Откъде знаещ?
— От кийпа. Могли са да те убият. Каква би била ползата?
За миг Тег си припомни, че в младата плът, застанала до него, са събрани неизвестни на никого информация и познания, които я тласкат да търси допълнителни сведения. Вече подозираше, че гола̀та бе най-ценен за Сестринството именно в тази област. — През предишните два дни бяхме понесли тежки загуби — каза той. — Самият аз не прецених правилно страха и фанатизма на неприятеля. — Но риска от… — Присъствието ми на бойната линия говореше на нашите: „Ето, споделям опасността, която ви грози.“
— Отчетите в кийпа твърдят, че събитията при Арбълоу са били опорочени от лицетанцьорите. Патрин пък ми каза, че си наложил вето, когато помощниците ти са настоявали цялата планета да бъде изравнена със земята, да се извърши стерилизация в пълен мащаб и…
— Дънкан, там теб те нямаше.
— Опитвам се да бъда навсякъде. И така, пощадил си неприятеля противно на всички съвети.
— С изключение на лицетанцьорите.
— А после си тръгнал невъоръжен през редиците на врага, още преди той да сложи оръжие.
— Исках да ми повярват, че не ги очаква нищо лошо.
— Било е много опасно.
— Нима? Мнозина преминаха към нас за финалния щурм на Кройнин, където разбихме силите, нападнали Сестринството.
Юношата не отместваше погледа си от Тег. Старият башар не само приличаше външно на дук Лето, но притежаваше и дара на атреидското обаяние — легендарна фигура дори за бившите си врагове. Сам бе казал, че е наследник на Ганима Атреидес, но със сигурност имаше още нещо. Плашещ бе този бене-гесеритски майсторлък в целенасоченото размножаване!
— Сега ще продължим с упражненията — рече Дънкан.
— Не се пренапрягай.
— Май нещо забравяш, башар. А аз си спомням едно също толкова младо тяло пак тук — на Гайъди Прайм.
— На Гамму!
— Да, после я преименуваха, но клетките ми още пазят оригиналното име. Ето защо ме пратиха на това място. Знам го.
Знае го, разбира се — помисли Тег.
Отново се върнаха към старинната харконска екипировка в някогашната зала за упражнения — продълговато помещение със стени и под от стар дървен материал. Навсякъде плуваха светоглобуси. Имаше съвсем малко сенки с изключение на ловците-преследвачи на въображаемия противник и заплашително стрелкащите се оръжия, движени от тренажори.