Длъжен да изпълнява нейните нареждания.
— Стана причина за наказание на цяло отделение от охраната — каза тогава Шуонгю. — А то ще бъде достатъчно сурово.
Това беше най-неприятната част от назидателната ѝ беседа. Дънкан харесваше някои от пазачите и понякога прилъгваше неколцина от тях в игра със смях и лудории. Малката му шега, състояща се единствено от промъкване до бункера, обиди и нарани приятелите му.
Той вече знаеше какво е да бъдеш наказан.
По дяволите Шуонгю! По дяволите Шуонгю!
След поученията на старата вещица прибяга до тогавашната си главна инструкторка — светата майка Тамалани — още един от съсухрените образи на старици със сдържани маниери, снежнобяла коса над тясно лице и обветрена кожа. Поиска да разбере от нея нещо повече за наказанието на пазачите. Светата майка изненадващо се замисли дълбоко, а грубият ѝ глас напомняше скърцане на дърво:
— Наказание ли? Виж ти.
Намираха се в малката учебна стая, встрани от по-просторната площ за практически занимания; Тамалани отиваше там всяка вечер, за да подготви уроците за следващия ден. Тук бяха ролковите четящи устройства и други усъвършенствани приспособления за събиране, търсене и получаване на информация. Дънкан предпочиташе това място пред библиотеката, но не му разрешаваха да го посещава без придружител, въпреки че се водеше като стая за учене. Беше силно осветена от голям брой светоглобуси(#) със суспенсорно(#) окачване. Когато той настоя за отговор, Тамалани се извърна от мястото, където подготвяше утрешните си уроци.
— При по-тежките наши наказания винаги има нещо като жертвен банкет — каза тя. — Пазачите от охраната, ще получат тъкмо такова наказание.
— Какъв банкет? — смая се Дънкан.
Тамалани се завъртя на подвижния стол, така че да го погледне право в очите. Металните ѝ зъби просветваха на ярката светлина, когато изрече:
— Историята рядко е била добра към онези, които трябва да бъдат наказани.
Момчето се сепна при думата „история“, защото тя беше един от предупредителните сигнали на светата майка. Готвеше се да му изнесе урок, още един отегчителен урок. Но Тамалани не бе завършила с разясненията.
— Наказанието винаги приключва с десерт — добави тя и хлопна длани върху коленете си.
Дънкан се намръщи. Десерт? Той наистина си е част от пиршеството. Но как може банкет да бъде наказание?
— Не става дума за истински банкет, а само за идеята за него — уточни Тамалани и описа във въздуха кръг с ръката си, подобна на ноктите на хищник. — Десертът понякога идва напълно неочаквано. А покаялият се грешник мисли: О, най-сетне ми простиха! Разбираш ли?
Айдахо поклати глава в знак на отрицание. Не, не беше разбрал.
— Всичко е събрано в сладостта на момента — продължи светата майка. — Опитал си блюдата на мъчителен банкет и накрая стигаш до нещо, което можеш да вкусиш и да му се насладиш. Но не! В мига, когато го правиш, да, точно тогава идва най-мъчителното — разпознаването, разбирането, че това не е удоволствието за-накрая. В никакъв случай! Това е върховната болка от тежкото наказание. Ето урока на Бене Гесерит.
— Но какво ще направи тя с онези от охраната? — думите с мъка излязоха от устата на Дънкан.
— Не мога да гадая какъв ще бъде характерът на специалните елементи на наказанието за всеки поотделно. Не ми трябва и да го знам. Мога само да поясня, че ще бъде различен за всеки от тях.
Тамалани не каза нищо повече по въпроса. Обърна се, за да подготви уроците за следващия ден.
— Утре ще продължим — рече подир малко тя. — Ще те науча как да разпознаваш източниците на различните произношения на говоримия галах(#).
Никой друг, включително Тег и Патрин, не поиска да отговори на въпросите му за наказанията. Дори пазачите, когато внимателно ги попита след време, отказаха да опишат мъченията. Някои реагираха остро на опитите му за разговор, а нито един от тях вече не пожела да играе с него. Не можеха да му простят, поне това беше ясно.
По дяволите Шуонгю! По дяволите Шуонгю!
Именно оттук тръгна дълбоката му омраза към нея. Всяка от старите вещици бе достойна за тази омраза. Дали и новодошлата ще бъде като тях?
По дяволите Шуонгю!
Когато по-късно я попита защо е трябвало да налага наказания, тя не отговори веднага.
— Тук, на Гамму, е опасно за тебе — отбеляза мрачно и след дълга пауза. — Има хора, които ти желаят злото.