Дънкан не полюбопитства за причината, защото знаеше, че и на тези негови въпроси не отвръща никой. Включително и Тег, макар че личното му присъствие бе напълно достатъчно доказателство за съществуващата опасност.
А Майлс Тег беше ментат, задължен да има отговор на много въпроси. Често пъти Айдахо виждаше блясък в очите на възрастния башар, чиито мисли очевидно бяха далеч оттук. Това обаче не му пречеше бдително да пропуска покрай ушите си питания от типа на:
„Защо сме на Гамму?“
„От кого ни пазиш? Кой иска да ми стори зло?“
„Кои са моите родители?“
Отговаряше с мълчание, а понякога изръмжаваше:
— Не мога да те информирам.
И библиотеката не му казваше нищо. Разбра го още на осем години, когато главен негов ръководител беше една провалила се света майка, именувана Луран Гийза, по-малко вехта от Шуонгю, но с приличен възрастов стаж — над сто години.
Библиотечната система отговори на неговите запитвания за Гамму/Гайъди Прайм и за Харконите и тяхното сгромолясване, както и за различни военни конфликти, в които Тег е бил главнокомандващ. Никое от сраженията не беше определено като много кръвопролитно, а неколцина коментатори споменаваха за „превъзходната дипломация“ на башара. Следвайки връзката на постепенно събираните данни, Дънкан се запозна с епохата на Бога-Император и усмиряването на хората под неговото попечителство. Този период привличаше вниманието му в продължение на седмици. Намери някаква стара карта в архивната документация и внимателно я разгледа на прожекционната стена. Привнесените от коментатора факти му подсказаха, че същият кийп някога е бил команден център на Говорещите с риби, изоставен по време на Разпръскването.
Говорещите с риби!
Искаше му се да бе живял и служил в ония години, един от малцината мъже — военни съветници на женската армия, боготворила своя Император…
О, как му се искаше да е живял на Ракис тогава!
Тег се оказа изненадващо внимателен по отношение на Бог-Императора, макар неизменно да го наричаше „Тирана“. Една от заключените секции на библиотеката бе отворена и Дънкан беше буквално засипан с информация за планетата Ракис.
— Ще я видя ли някога? — попита той Гийза.
— Подготвят те, за да живееш там.
Отговорът ѝ го учуди. Всичко, на което го учеха за онзи отдалечен свят, сякаш грейна в нова светлина.
— Защо ще живея там?
— Не мога да ти отговоря.
Продължи с нараснал интерес изучаването на загадъчната Ракис и нейната жалка Църква на Шай-хулуд — Раздвоения Бог. Червеи. Бог-Императорът се бе превърнал в онези червеи! Самата идея изпълни Дънкан със страхопочитание. Може би наистина имаше нещо, заслужаващо преклонение. Последната мисъл засегна чувствителна струна в душата му. Какво ли бе накарало един човек да приеме зловещата метаморфоза?
Знаеше мнението на пазачите и останалите в кийпа за Ракис и тамошната жреческа среда. Подигравателните подмятания и смехът бяха напълно достатъчни. — По всяка вероятност — бе промърморил Тег — ние никога няма да разберем цялата истина за онова място, но, чуй ме, момчето ми: такава религия не е за войник. А Шуонгю сложи точка на всичко с думите:
— Трябва да научиш колкото се може повече за Тирана, но не си длъжен да вярваш в неговата религия. Тя е под достойнството ти и заслужава единствено презрение.
По всяко време, свободно от задължителните занимания, Дънкан четеше внимателно онова, което можеше да се намери в библиотеката: Светата Книга на Раздвоения Бог, Закрилящата Библия, Оранжевата Католическа Библия(#), дори и Апокрифите. Научи за отдавна споминалото се Ведомство по въпроси на Вярата и за „Бисерът, който е Син на Разума“.
Самата идея за червеите го очарова без остатък. Колко големи бяха те! Някой от най-представителните би се проточил от единия край на кийпа до другия. Мъже бяха яздили червеи преди времето на Тирана, но сега жреците на Ракис го забраняваха.
Привлякоха го и отчетите на археологическата група, открила примитивната не-стая на Тирана на Ракис. Мястото беше известно като Дар-ес-Балат. Отчетите на археоложката Хади Бенотто носеха грифа „Иззети по нареждане на жреческото тяло на Ракис“. Регистърът на файла с отчетите от бене-гесеритските архиви се оказа много богат, а откритията на Бенотто направо го възхитиха.
— Как е възможно да има ядка от съзнанието на Бога-Император във всеки червей? — попита той Гийза.
— Така е казано. Обаче дори да е вярно, самите те нямат съзнание и не могат да осмислят нещата. Тиранът сам е рекъл, че ще се озове в безкраен сън.