Старата, дебела и червендалеста Белонда със студен поглед, ценена заради природния си зъл нрав, настояваше да осъдят Одрейди за измяна.
„Тиранът моментално би я смазал!“ — повтаряше тя.
Нищо друго ли не сме научили от него? — отново и отново се питаше Тараза.
Белонда бе прибягнала до аргумента, че Одрейди е не само Атреидес, но и Корино(#). В родословното ѝ дърво имаше много императори, регенти и техни заместници, както и мощни правителствени чиновници.
С цялата произтичаща от този факт жажда за власт.
„Предшествениците ѝ оцеляха на Салуса Секундус(#)! — продължаваше да настоява Белонда. — На нищо ли не ни е научил опитът в размножителния подбор?“
Да, научихме се да създаваме Одрейди-та — помисли Тараза.
След като бе преминала през мъчителното изпитание с подправката, Одрейди бе изпратена на Ал Дханаб — свят, много подобен на Салуса Секундус, където умишлено бе подложена на постоянни жестоки натоварвания в среда с високи скали и сухи клисури, горещи ветрове и мразовити фъртуни, много ниска или прекалено силна влажност. Мястото бе преценено като подходящ терен за проверка на личност, чиято съдба би могла да я отведе един ден на Ракис. Оцелелите след проверката издържаха почти на всичко. Високата, гъвкава и мускулеста Одрейди бе сред успелите.
Как да изляза от сегашното положение?
Тараза погледна назад към стаята си и примигващото прожекционно устройство. При нужда помещението се превръщаше в лишено от значимост място. Напълно в стила на Бене Гесерит. Впрочем то и тогава не се отказваше от изисканите си детайли, но само за очите, които знаеха как да ги открият. Сякаш само се бе превърнало в свидетелство за прерогативите, на властта. Тараза не криеше от себе си удоволствието, което изпитваше тъкмо от тази особеност на заемания от нея пост.
Ще съумея ли да овладея силата на властта!
И Одрейди много пъти бе стояла в същата стая, захванала разгорещен спор със старшата света майка. Никоя друга, включително и Белонда, не си бе позволявала подобни изпълнения. И то в обстановка, специално подготвена за смекчаване на крайностите!
Прекалено опасно е тукашното спокойствие.
Последното послание на Одрейди потвърждаваше мисълта ѝ. Всяко мирно развитие на нещата, включително и хилядолетното потисничество на Тирана, създаваше фалшива атмосфера, която можеше да се окаже фатална за позволилия си ненужно предоверяване. В това се криеше както силата, така и слабостта на аргументите на Белонда.
Вдигна поглед към светата майка, която продължаваше да чака до вратата.
Много е дебела! И обича да пародира с дебелината см!
— Не можем да премахнем Одрейди, без да направим същото с гола̀та — рече Тараза.
Белонда се обади с нисък и привидно безизразен глас:
— И двамата са прекалено опасни за нас. Виж как ти подейства Одрейди с писанията, които намери в Сийч Табър!
— Бел, смяташ ли, че написаното от Тирана може да накърни силата ми?
— Добре разбираш какво искам да кажа. В Бене Тлейлакс нямат никакво уважение към моралните норми.
— Престани да сменяш темите. Мислите ти се стрелкат като насекомо из цветове. Впрочем какъв мирис долавяш тук?
— На тлейлаксианци! Заложили са специално предназначение в сегашния гола̀. А Одрейди иска от нас да…
— Повтаряш се!
— Тлейлаксианците целят да пресекат пътя ни. Схващането им за генетиката няма нищо общо с нашите задачи. То е нехуманно. Те създават чудовища.
— Това ли правят?
Белонда заобиколи масата и застана близо до Тараза, скривайки от старшата майка нишата и стоящата там статуетка на Ченои.
— Приемам съюз с жреците от Ракис, но не и с онези от Бене Тлейлакс.
Дрехите ѝ сякаш зашушнаха, докато жестикулираше със стиснат юмрук.
— Слушай, Бел! Сегашният Върховен жрец е лицетанцьор. С него ли искаш да се съюзяваме?
Белонда тръсна ядно глава.
— Вярващите в Шай-хулуд са безкрайно много! Има ги навсякъде. Каква ще бъде реакцията им към нас, ако някога се разчуе за участието ни в измамата?
— Недей така, Бел! Постарахме се да останат уязвими само тлейлаксианците. Тук Одрейди е права.
— Не е вярно! Ако се съюзим с тях, и ние ставаме уязвими. Ще бъдем принудени да съдействаме за плановете им. Още по-лошо от дългото ни робуване на Тирана…
Тараза зърна злия блясък в очите ѝ. Реакцията беше разбираема. Никоя от светите майки не можеше да помисли за особения вид робство, което бяха изтърпели предшественичките ѝ във времената на Бог-Императора, без да я връхлетят поне няколко смразяващи спомена.