— Сигурен съм, че е башарът Тег — каза той. — Познах го.
Зелената светлина затанцува по лицето му. Вълнение бе обхванало намиращия се от другата страна, за което свидетелстваше бързото движение на отблясъците.
Устните на чиновника отново се задвижиха без звук:
— Никой от нас не се съмнява, че е предварително подготвен да изтърпи болката. Чувства се мирис на шере. Той ще…
Млъкна, защото зеленикавата светлина затанцува отново по лицето му.
— Не се оправдавам — устните му внимателно изтегляха думите на древния галах. — Знаете, че ще направя всичко възможно, но все пак препоръчвам да се продължат енергично усилията за задържане на гола̀та.
Зелената светлинка угасна.
Функционерът окачи окото на колана си, обърна се към другите двама и кимна кратко.
— Т-сондата — каза жената.
Обърнаха устройството към главата на Тег.
Нарече я Т-сонда.
Башарът погледна към качулката-шлем, която надянаха на главата му. Не забеляза иксиански знак.
Имаше усещането за нещо познато. Струваше му се, че пленяването му е било повтаряно многократно в миналото. Не, не ставаше дума за случайно съвпадение, а за нещо дълбоко близко — пленникът, тримата разпитващи, сондата… Чувстваше се като изпразнен от съдържание. Откъде му бе познато всичко? Не си бе служил никога със сонда, но беше изучил в пълни подробности ползването им. В Бене Гесерит често се разчиташе на усещането за болка, макар да предпочитаха използването на Прорицатели. Нещо повече — в Сестринството считаха, че механични приспособления или друго техническо обзавеждане би могло да ги изложи на прекалено голяма зависимост от страна на иксианците. Приемаха го като признание за слабост и за знак, че не умеят да се справят без презрените технически средства. Дори бе подозирал, че в поведението им е останало нещо от времето на Бътлъровия джихад — бунт за отхвърляне на машините, копиращи същината на човешките спомени и мисли.
Нещо познато!
Логиката на ментат породи въпрос: Откъде познавам настоящия момент!
Знаеше, че никога не е бил пленяван. Каква смешна смяна на ролите. Прочутият башар Тег в плен? Почти се усмихна. Но усещането остана дълбоко в него.
Разпитващите провериха още веднъж положението на шлема и започнаха да прикрепят контактите един по един на различни места върху главата му. Висшият функционер наблюдаваше работата, издавайки с незначителни жестове нетърпението си на фона на инак безизразното лице.
Тег огледа подред тримата. Кой от тях щеше да изпълнява ролята на „приятел“? О, да, вече назованата Мамарли. Дали не е някаква производна форма на почитаема мама? Никой от останалите двама не се съобразяваше в поведението си към нея така, както би следвало да се очаква, ако онова, което се разказваше за Изгубените, бе вярно.
Присъстващите бяха от Разпръскването, може би с изключение на мъжа с ъгловати черти на лицето, облечен в кафяв костюм. Тег внимателно огледа жената — сплъстената ѝ сива коса, бдителното спокойствие в широко раздалечените зелени очи и леко изпъкналата брадичка, вдъхваща сигурност. Тя значи е била избраната за „приятел“. Лицето ѝ бе олицетворение на почтеност и стабилност, на които човек може да се довери. Забелялза още нещо в нея — уединеност. Личност, свикнала внимателно да наблюдава обстановката, за да улови точно мига на намесата си. Несъмнено беше подготвяна в Бене Гесерит!
Или е преминала обучение при почитаемите мами?
Привършиха с прикачването на контактите. Типът от Гамму завъртя командното табло на сондата така, че и тримата да наблюдават екрана. Тег не го виждаше.
Жената извади кърпата от устата му, с което потвърди неговото предположение. Тя щеше да бъде изворът на облекчение. Раздвижи езика си, за да премахне неприятното усещане за безчувственост. Лицето и гърдите му продължаваха да са леко сковани от повалилия го взрив. Преди колко време бе станало? Ако можеше да се вярва на беззвучните думи на чиновника, Дънкан бе успял да избяга.
Инквизиторът от Гамму погледна към важната личност, която се разпореди:
— Можеш да почваш, Яр.
Яр ли! — учуди се Тег. — Странно име.
Звучеше почти по тлейлаксиански. Но не беше лицетанцьор, нито Майстор… Много едър за едното, небелязан за другото. Вече бе напълно убеден, че мъжът е обучен от Сестринството.
Яр докосна някакъв бутон на контролното табло.