Разигра пред Карлана сдържана неохота. Тя не криеше гордостта си от излъчваната от нея привлекателност. След подходящо овладяване на силите, с които разполагаше, той ѝ позволи привидно да преодолее неохотата му. Помощницата си тръгна с пълна шепа лъжи, които в никакъв случай не би трябвало да споделя с намиращата се зад вратата Н. В., защото ѝ предстоеше остро порицание, ако не и нещо по-неприятно.
Думи от Дит, Дат и Дот:
— Мисля, че вече ни е ясен.
Тег разпозна гласа на Яр, изтръгнал го от старите спомени.
„Подготви отговорите и реакциите според слабите места“ — слова, произнесени от майчиния му глас.
Марионетки.
Кукловоди.
Функционерът разпореди:
— Попитай симулирания образ къде са отвели гола̀та.
Тишина, последвана от тихо избръмчаване.
— Нищо — чу се откъм Яр.
Долавяше гласовете им с болезнена чувствителност. Насила отвори очи, преодолявайки обратните команди на сондата.
— Вижте! — каза Яр.
Трите погледа отново се вторачват в Тег. Колко бавни са движенията им. Дит, Дат и Дот продължават да примигват… Да примигват… Поне минута между две примигвания. Яр се пресяга към нещо на командното табло. Ще му трябва цяла седмица, преди неговите пръсти да стигнат там, накъдето са тръгнали.
Тег опипва превръзките на ръцете и краката си. Обикновено въже! Веднага забива ноктите си във възлите. Те се разхлабват — първоначално бавно, а после краищата отхвръкват встрани. Прехвърля се на ремъците, притиснали го към провисналото платнено легло на носилката. Тук е по-лесно — обикновени закопчалки с препъхване. Ръката на Яр още не се е придвижила и на една четвърт от разстоянието до командното табло.
Трите чифта очи примигват без особен интерес.
Тег се освобождава от плетеницата на контактите. Кльоп-кльоп-кльоп! Щипките отлитат от него. Изненадва го бавно потичащата кръв от горната част на дланта на дясната му ръка.
Ментатна оценка: Движа се и действам с опасна бързина.
Вече е извън носилката. Функционерът се пресяга бавно-бавно към издутината в страничния си джоб. Ръката на Тег му премазва гърлото. Важният чиновник никога вече няма да докосне малкия лазестрел. който винаги носи. Протегнатата ръка на Яр още не е изминала една трета от разстоянието до командното табло.
Изненадата в очите му е недвусмислена. Тег се съмнява дали мъжът изобщо вижда удара, който пречупва врата му. Мамарли е малко по-бърза. Левият ѝ крак се насочва към мястото, където Тег е бил само преди частица от мига. И все пак — прекалено тромаво! Главата ѝ неестествено се отмята назад, когато гърлото поема сабления удар.
Колко бавно се смъкват към пода!
Той чувства потта, която тече от него. но няма време да мисли сега за това.
Знаех за всяко тяхно движение още преди да са го направили! Какво е станало с мен!
Преценка на ментата: Мъчителната агония със сондата е извисила способностите ми до ново равнище.
Острите спазми на глада го подсетиха за разходваната енергия. Съзнателно отблъсна усещането и почувства как се връща към нормално измерение и ритъм на движенията във времето. Три приглушени тупвания на тела, падащи на пода.
Огледа внимателно контролното табло на сондата. Несъмнено не е иксианско, но с подобни командни бутони. Даде на късо към паметта и изтри записаните данни.
А светлината в стаята!
Ключове до вратата от външната ѝ страна. Угаси лампите и три пъти пое дълбоко въздух. В нощта изригна бясно въртяща се мъглявина.
Довелите го дотук, облечени в обемисти дрехи, които ги пазеха от студа, имаха време само да се обърнат към странния звук, преди фучащата вихрушка да ги срине на земята.
Сега се върна доста по-бързо към нормално протичащото време. На звездната светлина видя следа, която водеше надолу по склона между гъсти шубраци. Подхлъзна се няколко пъти в калта, оръсена със сняг, преди да възстанови равновесието си. Всяка стъпка го отвеждаше точно там, където трябваше да бъде. След известно време се озова сред открито пространство, отварящо панорамен изглед към разположена под него долина.
Светлини на град и огромен черен правоъгълник на сграда недалеч от центъра. Знаеше, че градът е Исаи. Там бяха кукловодите.
А аз съм свободен!
Ден след ден един човек седял и гледал мястото, където била извадена дъска от висока дървена ограда. Някакво диво пустинно магаре минавало през тесния отвор на оградата в естествена последователност — нос, глава, предни крака, дълъг тъмен гръб, задни крайници и опашка накрая. Внезапно човекът скочил с блясък на откривател в очите си и викнал към всички, които можели да го чуят: „Очевидно! Опашката е следствие на носа!“