— Може да се окаже прекалено късно! Дар, проклето да е съглашението ви! Дала си възможност да имат влияние над нас, както и ние над тях… И нито една от страните да не дръзва да задвижи нещата.
— Не е ли това идеалният съюз?
Тараза въздъхна.
— Кога трябва да им предоставим достъп до записите ни за размножителния процес?
— Скоро. Уаф е нетърпелив по въпроса.
— Е, ще видим ли аксолотловите им… резервоари?
— Ето го и лоста, с който си служа. Той се съгласи, макар и неохотно.
— Взаимно си бъркаме все по-дълбоко в джобовете — изръмжа старшата майка.
Одрейди се отзова с възможно най-невинен тон:
— Най-добрият съюз, както вече казах.
— Трижди да е проклет! А Тег върна гола̀та към оригиналните му спомени!
— Лусила успя ли…
— Не знам! — Погледна унило към Одрейди и преразказа последните новини, дошли от Гамму: — Тег и останалите с него са открити; положението, в което са изпаднали, не е розово; за Лусила не знаем нищо, защото мълчи; изготвени са планове за измъкването им.
Думите на Тараза обрисуваха твърде несигурната картина на собствените ѝ представи за състоянието на нещата. Какъв беше настоящият гола̀? Винаги бяха знаели, че Дънкан-Айдаховците са необикновени. Сега обаче нещата изглеждаха доста по-различни, защото засилените възможности на нервната и мускулната му система в съчетание с неизвестното допълнение, внесено от тлейлаксианците, приличаха на държане на пламтяща тояга. Знаеш, че можеш да си послужиш с нея, за да оцелееш, но пламъците наближават с ужасяваща бързина…
Одрейди заговори със замислен глас:
— Опитвала ли си се някога да си представиш как се чувства гола̀, който изведнъж се събужда в подновена плът?
— Какво искаш да кажеш?
— Даваш си сметка, че тялото ти е израсло от клетките на някакъв труп. И се мъчиш да си спомниш каква е била собствената ти смърт…
— Айдаховците никога не са били обикновени хора.
— Същото може да се каже и за тлейлаксианските Майстори.
— Все пак за какво намекваш?
Одрейди потри челото си и направи кратка пауза, за да преподреди своите мисли. Беше много трудно да го обясни на човек, който отхвърля чувството на привързаност и чува само гласа на собствения си гняв. Тараза не изпитваше симпатия към никого. Тя можеше да разглежда нечия плът и емоции само като обект на логически упражнения.
— Разбуждането на гола̀та трябва да е събитие, което го разтърсва из основи — започна Одрейди, отпускайки ръката си. — Оцеляват само онези, които притежават огромна душевна устойчивост.
— Следователно тлейлаксианските Майстори са нещо повече от представата, която оставят у другите.
— А Дънкан-Айдаховците?
— Те също, разбира се. Инак защо Тиранът не е преставал да ги купува?
Одрейди прецени, че спорът става безполезен и каза
— Лоялността на Айдаховците към Атреидите е общо известна, а не трябва да забравяме, че и аз съм Атреидес.
— Смяташ ли, че предаността ще привърже гола̀та към нас?
— Особено след като Лусила…
— Може да се окаже прекалено опасно!
Одрейди отново приседна в ъгъла на дивана. Тараза настойчиво търсеше сигурност. А животът на серията голѝ беше като меланжа, притежаващ различен вкус в друга среда. Как биха могли да бъдат сигурни в своя?
— Тлейлаксианците протягат ръка към силите, създали нашия квизац-хадерах — промърмори старшата майка.
— Мислиш ли, че това ги кара да искат записите от размножителния процес?
— Не знам! Дявол да те вземе, Дар! Нима не виждаш какво си направила?
— Мисля, че не можех да избирам — спокойно каза Одрейди.
Тараза се усмихна студено. Изпълнението на светата майка бе наистина превъзходно, но все пак трябваше да бъде поставена на мястото си.
— Предполагаш ли, че щях да постъпя по същия начин? — попита тя.
Още не може да проумее какво се случи с мен.
Тараза със сигурност бе очаквала, че приспособимата към обстоятелствата Дар ще действа самостоятелно, но степента на тази нейна самостоятелност бе взривила Висшия Съвет. Отказваше да види личния си принос за станалото.
— Обичайна практика — отбеляза Одрейди. Думите ѝ поразиха старшата майка като плесница в лицето. Само продължителната подготовка през цял един живот, прекаран в Бене Гесерит, я възпря да не се нахвърли бясно върху другата жена.
Обичайна практика!
Колко пъти самата Тараза бе откривала в казаното източник на раздразнение и постоянен подтик да свали преградата пред внимателно сдържания си гняв? Одрейди нерядко е била свидетел.