— М-м-м… — измънка Тараза.
Одрейди чу звука, произнесен от старшата майка по време на течащия размисъл като част от общ имитационно-моделиращ поток. Навярно бе дала заден ход на паметта си. Сестрите, които ѝ носеха храна по време на късните вечерни занимания, винаги се забавяха при нея, за да я наблюдават по същия начин, по който Шийена бе непрестанно следена и контролирана. От ранна възраст Одрейди научи какво представляват специалните начини и похвати за наблюдение. В края на краищата това бе част от големите съблазни на Бене Гесерит. Много ти се иска да овладееш уменията, запазени само за посветени. Шийена със сигурност имаше същото желание. Както и всяка послушница.
Подобни неща да станат възможни и за мен!
Най-после Тараза заговори:
— Дете, какво мислиш, че искаш от нас?
— Същите неща, които вие сте мислили, че искате, когато сте били на моите години, старша майко.
Одрейди прикри усмивката си. Бясната жажда за самостоятелност на момичето се плъзна близо до безпардонността и Тараза неминуемо го бе забелязала.
— Смяташ ли, че това е подходящ начин за ползване на дара, наречен живот? — попита тя.
— Старша майко, това е единственият начин, който познавам.
— Оценявам по достойнство откровеността ти, но те предупреждавам да внимаваш с употребата ѝ.
— Слушам, старша майко.
— Вече ни дължиш много, а ще стане още повече. Запомни го. Даровете ни не са евтини.
Няма и най-бегла представа колко ще трябва да плати за тях — помисли Одрейди.
Сестринството никога не оставаше своите посветени да забравят какво му дължат. С любов не се заплащаше. Любовта е опасна и Шийена вече го знаеше. Дар на живота ли!
Тръпка започна да пълзи по гърба ѝ и тя се изкашля, за да възвърне равновесието си.
Жива ли съм? Може би не. Може би съм умряла, още когато ме отнеха от мама Сибия. Бях жива в онази къща, но дали продължавам да бъда, след като сестрите ме взеха!
— Шийена, сега можеш да си вървиш — постанови Тараза.
Девойката се завъртя на пета и излезе от стаята, но Одрейди успя да зърне тънката усмивка по младото лице. Вече знаеше, че е издържала изпита при старшата света майка.
Когато вратата се затвори зад нея, Тараза рече:
— Беше ми споменала за природната ѝ дарба с Гласа. Чух го, разбира се. Забележително.
— Държи го под стегната юзда — каза Одрейди. — Вече знае, че не трябва да опитва с нас.
— Дар, как виждаш нещата по-нататък?
— Може би един ден ще стане света майка с необикновени способности.
— Няма ли опасност да бъдат прекалено необикновени?
— Ще зависи от нас.
— Мислиш ли, че е способна да убие по наша заръка?
Одрейди се сепна и не направи опит да го прикрие, когато попита:
— Сега ли?
— Да, разбира се.
— Гола̀та?
— Тег няма да го допусне — сухо продължи старшата майка. — Дори за Лусила имам съмнения. В отчетите им ясно е казано, че го бива в изковаването на вериги на… Хм, влечение!
— И за мен ли се отнася?
— Дори Шуонгю нямаше пълен имунитет.
— Коя е достойната и благородна цел на подобно деяние? Тиранът не предупреждава ли…
— Той ли? Много пъти е убивал!
— И си плати, доколкото знам.
— Дар, всички плащаме за всичко, взето от нас.
— И за живота ли?
— Не забравяй, че една света майка може да взима всякакво решение, когато то е нужно за оцеляването на Сестринството!
— Напълно вярно. Вземи каквото искаш и плати, както се следва.
Отговорът бе точен и той увеличи новата сила, почувствана от нея — свободата на лично избрана реакция в една неизвестна вселена. Откъде извираше подобна жилавост и упоритост? Не се ли коренеше в жестоката бене-гесеритска подготовка? Дали не идва от прародителите Атреидес? Не би правила опит да се самозаблуждава, че причината е взето от самата нея решение никога да не следва чужд морален образец. Вътрешната стабилност, на която разчиташе понастоящем, не беше от чисто морално естество. Но не — и голо перчене. Неща от подобен род никога не бяха достатъчни.
— Много приличаш на баща си — рече Тараза. — Обикновено от майката идва почти цялата смелост, но мисля, че в твоя случай е различно.
— Майлс Тег наистина е възхитително смел човек, макар да смятам, че прекомерно опростяваш нещата.
— Може би е вярно. И все пак. Дар. оказвала съм се права за всичко, свързано с теб, дори още когато учехме като послушници.
Разбрала е! — помисли Одрейди.
— Не ни се налага да обясняваме — каза тя и продължи да мисли: Идва оттам, че съм се родила такава, каквато съм, че съм подготвена и оформена така, както бе направено с мен… С нас двете — Дар и Тар.