— В родословието на Атреидите има нещо, което не сме подложили на цялостен анализ — рече Тараза.
— Генетични издънки!
— Понякога се питам дали от Тирана насам реално сме страдали от случайни злополуки…
— Дали пък не се е протегнал от цитаделата си през хилядите и хиляди години чак до днешния ден?
— Колко назад би търсила корените?
— Какво става в действителност, когато света майка даде нареждане на специалистите по размножителната процедура „Нека онази отиде да се гушне с онзи?“
Тараза пусна една студена усмивка.
Одрейди внезапно се почувства сякаш на гребена на вълна, осъзнавайки как оттам бива запратена в ново и непознато царство: Иска от мен да се разбунтувам! Желае да ме види като свой противник.
— Ще приемеш ли сега Уаф? — попита тя.
— Първо трябва да чуя какво мислиш за него.
— Гледа на нас като на последното и възможно най-доброто средство за „въздигане на Тлейлакс“. Ние сме Божи дар за народа му.
— Отдавна го очакват — кимна Тараза. — Представяш ли си как цяла вечност всички до един са се престрували с максимално старание!
— Мерят времето с нашия аршин — съгласи се Одрейди. — Последното, което ги убеди, че споделяме тяхната Велика Вяра.
— Но защо така непохватно? — попита Тараза. — Съвсем не са от глупавите.
— Отклонявали са вниманието ни от начина, по който в действителност са ползвали гола̀-процеса. Кой би взел за глупави хората, способни да замислят и осъществят подобно нещо?
— И какво са създали? Само образа на злонамерена глупост, нали?
— Постъпвай глупаво дълго време и ще станеш глупак. Продължавай да усъвършенстваш мимикрията на лицетанцьорите си и…
— Каквото и да се случи, длъжни сме да ги накажем — заключи Тараза. — По-ясно не може и да бъде. Разпореди се, както е прието, да го доведат тук.
Одрейди предаде заповедта и докато чакаха Уаф да пристигне, старшата майка рече:
— Последователността в образователния процес на гола̀та се превърна в пълна бъркотия още преди да избягат от кийпа на Гамму. Той се движеше скокообразно пред преподавателите си, като схващаше нещата, които се подразбират, при това — със смущаващо ускорение. Кой знае докъде е стигнал вече?
Историците оказват голямо влияние и някои от тях добре го знаят. Те възсъздават миналото, променяйки го в собствените си интерпретации. Ето как променят и бъдещето.
Дънкан следваше водача си в светлината на сипващата се зора въпреки изтощителната бързина на движение. Мъжът изглеждаше на възраст, но беше гъвкав като газела и сякаш не се уморяваше.
Само преди минути бяха свалили очилата за нощно виждане. Бе доволен, че се отърва от тях. Всичко извън обсега им беше черно в бледата светлина от звездите, която се процеждаше през гъстия клонак. Сякаш светът бе изчезнал! Гледката от двете страни подскачаше и преливаше като буен поток — ту група жълти храсти, ту дървета със сребриста кора, после каменна стена с порта от металопласт, пазена от потрепващ син защитен пояс: против прогаряне. Ето и дъгата на мост от самородна скала в зелено и черно, последвана от свода на вход от полиран бял камък. Всичко съградено изглеждаше много старо и ценно и явно бе поддържано със скъпо струваща ръчна работа.
Нямаше никаква представа къде се намира. Нищо в местната обстановка не съвпадаше със спомените му от отдавна изчезналите дни на Гайъди Прайм.
Зората им разкри, че следват пътека на животни, изкачваща се под покрив от дървета по някакъв хълм. Скатът стана стръмен. Отворените тук-там пролуки между дърветата вляво откриваха гледка към долина. Но провисналата отгоре мъгла скриваше небето и скъсяваше разстоянията в малкото пространство, в което те продължаваха да се катерят.
По време на едно кратко спиране, но не за почивка, а за вслушване в заобикалящата ги гора, Дънкан огледа околната обстановка, все още закачулена от мъглата. Имаше усещането, че е преместен от друг свят с небе и открит релеф, свързващ го с останалите планети.
Маскировката му бе проста — тлейлаксиански дрехи за студено време и подплънки за бузите, които окръгляха лицето му. Къдравата черна коса сега бе изправена след обработка с някакъв химикал и избелена до пясъчнорус цвят, а и скрита под тъмна шапка. Космите около половия му орган бяха обръснати. Едва се позна, когато задържаха за малко огледалото пред него.