Учителите на ментата Тег го бяха убеждавали, че съществува форма на изживяване на реалността, неподвластна на доказване по пътя на подреждането на обичайните житейски факти. Тя обитавала легендите и поезията например и често пъти се движела обратно на желанията.
„Най-трудното нещо за ментата е просто да я приеме“ — повтаряха му до втръсване те.
Башарът се бе отнасял скептично към думите им по този въпрос, но сега бе принуден да признае грешката си. Т-сондата го бе прехвърлила през прага на нова реалност.
Не знаеше защо бе избрал именно този момент, за да излезе от мястото, където се бе скрил; може би движението на човешкия поток му се бе сторило подходящо.
По-голямата част от пешия трафик включваше градинари с кошове зеленчуци и плодове за пазара. Кошовете ги следваха, носени от евтини суспенсорни устройства. Мисълта за храна предизвика остри спазми по цялото му тяло, но засега бе принуден да не им обръща внимание. По време на дългата служба на Бене Гесерит бе събрал опит от обстановката на по-примитивни планети, така че тукашната гледка не се различаваше за него особено много от други подобни, където фермерите водеха натоварени животни. Движението пешком го порази със странната си смесица от древност и съвремие — хората крачат, а продукцията им се носи зад тях от обикновени, но все пак технологично усъвършенствани приспособления. С изключение на суспенсорите сцената почти с нищо не се отличаваше от извършваното от човечеството в най-дълбока древност. Товарното животно си е товарно животно, дори когато слиза от поточната линия на иксиански завод.
Използва услугите на двойното си виждане, за да избере един от градинарите — нисък и дебел човек с тъмна кожа, груби черти на лицето и ръце с големи мазоли. Мъжът се движеше с предизвикателно изразена самостоятелност. Теглеше осем големи коша, пълни догоре с пъпеши с груба кора. Миризмата им предизвика обилно слюноотделяне в устата на Тег, докато изравняваше крачката си с тази на градинаря. Вървя няколко минути редом с него, преди да се престраши:
— Това ли е най-добрият път за Исаи?
— Далече е — отвърна мъжът с гърлен глас, в който се чувстваше предпазливост.
Башарът погледна назад към натоварените кошове. Градинарят му хвърли бърз страничен поглед и каза:
— Отиваме до пазарното средище. Други поемат оттам нашите продукти до Исаи.
Докато разговаряха, Тег установи, че местният фермер го насочва (почти избутва) към банкета на пътя. Мъжът се обърна назад и леко отметна главата си. Трима други се изравниха с тях и заобиколиха плътно башара и спътника му, така че високите кошове да ги скрият от останалата част от трафика.
Тег се напрегна. Какво замисляха? Но не усети заплаха. Двойното му виждане не откриваше нищо застрашително, поне в непосредствена близост.
Някакво голямо превозно средство мина покрай тях и продължи напред.
Той разбра за преминаването му само по мириса на ползваното гориво, разклатените от вятъра кошове, буботенето на мощен двигател и напрежението, обхванало внезапно спътниците му. Високите кошове скриха напълно и возилото.
— Башар, търсехме ви, за да ви осигурим защита — каза бързо градинарят до него. — Мнозина ви преследват, но тук не се вижда никой от тях.
Тег погледна изненадано към мъжа.
— Служехме при вас в Рендитаи — поясни фермерът. Той преглътна. Рендитаи! За миг се върна назад в мислите си, за да си спомни — мястото на малка схватка в дългата му история на сблъсъци и последващи преговори за примирие.
— Прощавай, но не помня името ти.
— Бъдете доволен, че е така. По-добре е.
— Но ви благодаря. На всички.
— Ние сме доволни, че можем да ви се реваншираме, башар.
— Трябва да стигна до Исаи — настоятелно каза Тег.
— Там е опасно.
— Навсякъде е опасно.
— Предполагахме, че ще искате да отидете в Исаи. Скоро ще дойдат да ви вземат и ще продължите скрит на сигурно място. Аха, пристигна! Башар. изобщо не сме ви виждали. Не сте минавали оттук.
Един от фермерите пое да тегли редицата кошове на спътника си заедно със своите, а ниският дебел мъж бутна Тег в някаква тъмно оцветена кола. Башарът зърна за миг блестящ металопласт и армирано метастъкло, когато колата бе намалила, за да го вземе. Вратата рязко се затвори след него и той се озова сам в мека тапицирана седалка в задната част на наземното превозно средство. То набра скорост и след малко остави зад себе си крачещите фермери. Стъклата около Тег затъмняваха прелитащия отвън пейзаж. Силуетът на шофьора също беше в сянка.