Първата възможност да се отпусне на топло и удобно място след пленяването едва не го подмами да заспи. Не усещаше никаква заплаха. Тялото му продължаваше да го боли след изтърпените прекомерни усилия и жестоко измъчилата го Т-сонда. Но си заповяда да остане буден и нащрек.
Шофьорът се наклони встрани и заговори през рамо, без да се обърне:
— Башар. от два дни ви търсят. Някои мислят, че сте напуснали планетата.
Два дни ли?
Зашеметяващият взрив и онова, което бяха правили с него, явно го бяха извели от съзнание за дълго. Чувстваше го и по силния си глад. Опита се да накара имплантираното хронометърно устройство да изпрати показания към визуалните му центрове, но то само примигваше, също като при предишните му опити по време на сеанса с Т-сондата. Разбра, че бе променено както вътрешното му усещане за време, така и всичко, свързано с отчитането му.
И тъй, някои мислеха, че е напуснал Гамму.
Тег не попита кои са преследвачите. Нападението и последвалите го изтезания очевидно бяха дело на тлейлаксианци и хора от Разпръскването.
Огледа превозното средство. Беше от хубавите наземни коли отпреди Разпръскването с всички белези на превъзходна иксианска изработка. Досега не се бе возил в такава, въпреки че ги познаваше. Реставраторите ги бяха възстановили и върнали към някогашната стара представа за качество. Беше чувал, че нерядко подобни машини стоят изоставени на странни места — в стари срутени сгради и канали, както и заключени в складове; а понякога и направо по нивите. Бе чувал още как участник в претърсваща група пътувал из провинцията по време на жътва и се натъкнал на гладко ожъната нива, в средата на която се виждало запуснато място, обрасло с висок къпинов гъсталак. Разказващият бе добавил:
„Там можеше да се проникне само със специални средства. Те са извити подобно на кука в края си, а острието на обратната страна е остро като бръснач.“
Тег познаваше споменатите средства като оръжие. Носеха различни имена в зависимост от областта, където се срещаха — „маките“ в района около Дън и „манкил“ тук, на Гамму.
Шофьорът отново се наведе леко встрани и каза през рамо:
— Башар, имате ли адрес, на който искате да отидете в Исаи?
Тег извика в паметта си едно от местата за връзка, установени по време на първия оглед на Гамму, и го съобщи на мъжа с въпроса:
— Знаеш ли къде е?
— Най-вече е подходящо за срещи и пийване, башар. Чувал съм, че сервират и хубава храна, стига влезлият да може да си плати.
Без да знае защо се спира тъкмо на споменатото място, Тег каза:
— Ще рискувам.
Не се налагаше да обяснява на шофьора, че на същия адрес има дискретно-уединени зали, предназначени за частни срещи.
Споменаването на думата „храна“ отново извика острите спазми на глада. Ръцете му се разтрепериха и бяха необходими няколко минути, за да се успокои. Разбра, че преживяванията от последната нощ са изчерпили почти цялата му енергия. Обходи с търсещ поглед вътрешността на колата, питайки се дали в нея няма нещо за ядене или пиене. Възстановяването на возилото бе извършено грижливо и с любов, но не се виждаха никакви тайници.
Добре знаеше, че коли от същата класа съвсем не са редки в някои квартали; те винаги намекваха за богатство. Кой бе притежателят на тази? Не и шофьорът, разбира се. Всичко в него говореше за нает професионалист. Но след като някой беше изпратил колата, значи и на други бе известно къде се намира…
— Дали ще ни спират и претърсват? — попита Тег.
— Не и тази кола, башар. Тя е собственост на Планетарната банка на Гамму.
Пое мълчаливо новата информация. Споменатата институция бе едно от местата за срещи, набелязани от него. По време на предварителния оглед беше обследвал внимателно и основните ѝ филиали. Споменът го върна към отговорностите, които пое като пазител на гола̀та.
— Спътниците ми — осмели се да продължи с въпросите, — дали са…
— Други се грижат за тях, башар. Не мога да кажа нищо.
— Може ли да им се предаде…
— Само когато е безопасно.
— Разбирам.
Потъна назад в облегалката и отново загледа внимателно интериора. Наземните коли от същата класа бяха изработени с огромно количество пластичен материал и почти неунищожим металопласт. Доста неща обаче ставаха неизползваеми с времето — тапицерията, облегалките за глава, електрониката, суспенсорните инсталации, отделителните втулки на тръбите от турбовентилатора. Слепващите повърхности също старееха, независимо от всички грижи за опазването им. Реставраторите се бяха постарали настоящата кола да изглежда като току-що излязла от завода-производител — мек блясък по всички метални повърхности; тапицерия, поддаваща под тялото с тихо проскърцване. Също и миризма с неопределимия аромат на ново — смесица от лак и фини тъкани, както и леко парлив дъх на озон, идващ от плавно тиктакащата електроника. Отникъде обаче не се долавяше мирис на храна.