У сервиращата първоначално се появиха признаци на изненада, преминала постепенно в тревога. Но тя продължи да носи поръчаните ястия.
Музафар го наблюдаваше с нарастващо удивление, без да каже нищо.
Тег чувстваше поддържащата го допълнителна храна и точното регулиране на калориите, предписано от лекаря-Сук. Ала в никакъв случай не бяха решили въпроса в количественото му измерение. Момичето продължи да носи поръчаното, но походката ѝ от и до подемника говореше, че вече е в почти шоково състояние.
Най-после Музафар проговори:
— Длъжен съм да кажа, че никога в живота си не съм виждал човек да поглъща такова количество за едно хранене. Не разбирам как го направихте. По-точно защо.
Башарът се облегна, най-сетне заситен, знаейки колко много въпроси е повдигнал с поведението си.
— Причината е в режима ми на ментат — излъга той. — Преминах през много изнурителен период.
— Поразително — каза Музафар и стана.
Когато и Тег понечи да се изправи, фелдмаршалът го прикани с жест да остане на мястото си.
— Не бива. Приготвено е легло за вас в съседното помещение. По-безопасно е засега да не се движите.
Младата жена си тръгна с празните подгреватели.
Тег внимателно огледа Музафар. Нещо в него се бе променило още докато се хранеше. Сега го наблюдаваше със студен и проницателен поглед.
— В теб е имплантирано средство за връзка — каза башарът. — Явно току-що си получил нови разпореждания.
— Не е за препоръчване приятелите ви да нападнат точно тук — отзова се Музафар.
— Мислиш ли, че моят план го изисква?
— А какъв е твоят план, башар?
Тег се усмихна.
— Чудесно — кимна Музафар.
Погледът му се разфокусира, докато слушаше приемателното устройство в себе си. Когато отново се вгледа в Тег, той беше като на хищник. Башарът имаше усещането, че този поглед го блъсна, а и беше повече от сигурен, че някой идва към стаята, в която се намираха. Фелдмаршалът преценяваше новото развитие на нещата като особено опасно за обядвалия негов гост, докато Тег чувстваше, че нищо не може да устои на новите му възможности.
— В представите ви съм пленник — каза той.
— В името на Вечната Скала, башар! Оказа се, че не си това, което очаквах!
— А какво очаква почитаемата мама, която идва насам?
— Башар, предупреждавам те, не си позволявай да разговаряш с мен с подобен тон. Нямаш и най-бегла представа какво ще ти се случи съвсем скоро.
— Ще ми се случи една почитаема мама — измърмори Тег.
— И ти пожелавам всичко най-добро от нейно име!
Фелдмаршалът рязко се обърна и се отправи към подемното съоръжение.
Тег продължи да гледа след вече напусналия стаята. Виждаше в себе си как примигва наскоро придобитият втори визуален център — също като светлинния сигнал при подемника. Почитаемата мама беше наблизо, но още неготова да влезе в стаята. Първо трябваше да поговори с Музафар. А той, бедният, не можеше да каже нищо съществено на опасната женска личност.
Паметта не е в състояние да върне реално станалото някога. Тя възстановява само спомена за него. Но всеки подобен акт променя оригинала и се превръща във външни отправни рамки, които неизбежно се оказват неточни.
Лусила и Бурзмали влязоха в Исаи от юг през един от по-непрестижните квартали, където уличното осветление бе доста разредено. До полунощ оставаше само час, но местните хора продължаваха да се тълпят по улиците. Някои от тях просто вървяха мирно и кротко, други бъбреха разпалено, очевидно окрилени от лека дрога, трети наблюдаваха изчаквателно нещо. Те стояха стълпени по ъглите и упорито задържаха вниманието на преминаващата покрай тях Лусила.
Бурзмали я приканяше да върви по-бързо като нетърпелив клиент, петимен да остане по-скоро насаме с нея. Впечатката потайно, но внимателно оглеждаше хората.
Какво правеха тук? Защо се бяха събрали в очакване онези мъже във входа например? Работници в груби престилки изскочиха от широк пасаж, точно когато Лусила и Бурзмали минаваха оттам. От телата им се носеше тежка миризма на канализация и смрадлива пот. Работниците, почти по равно мъже и жени, бяха високи, с масивни торсове и дебели ръце. Лусила не знаеше с какво точно се занимават те, но ѝ направиха впечатление, защото още веднъж установи колко малко знае за Гамму.
Кашляха и плюваха в отходния канал, появявайки се като привидения в нощта. Изхвърляха от себе си някакво вредно вещество.
Бурзмали доближи глава до ухото на Лусила и пошепна:
— Те са борданоси.