Светата майка рискува и погледна назад към групата, отправила се в странична улица. Борданоси! О, да; подготвяха ги за работа с компресорната техника, която улавяше газовете от канализационната система, за да ги очисти от миризмите. Обръщаше се специално внимание за заздравяване на мускулатурата на раменете и ръцете им. Башарът ѝ посочи да завие зад един ъгъл, който ги скри от работниците.
Пет деца изскочиха от тъмен вход и последваха в индианска нишка двамата. Лусила успя да види, че стискат нещо в шепите си. От преследвачите струеше странно напрежение. Бурзмали спря внезапно и се обърна. Децата също спряха и го загледаха. Личеше, че са готови да ги нападнат.
Башарът притисна ръце пред себе си, поклони се и произнесе:
— Гулдур!
Когато отново я поведе надолу по улицата, децата вече не ги следваха.
— Щяха да ни пребият с камъни — каза той.
— Защо?
— Те са от секта последователи на Гулдур, както тукашните хора назовават Тирана.
Лусила се обърна назад, но малчуганите не се виждаха. Бяха тръгнали да търсят друга жертва.
Бурзмали отново ѝ посочи да завият зад следващия ъгъл. Озоваха се в улица, препълнена с дребни търговци, които продаваха стоката си от сергии на колела — храна, дрехи, дребни инструменти и ножове. Многогласен вик сякаш витаеше във въздуха — търговците се опитваха да привлекат купувачи. В гласовете им ясно отекваше равносметката от изминалия работен ден: фалшиво звучащо веселие, включващо надеждата, че някогашните мечти ще се сбъднат, и в същото време белязано от горчилка познание, че животът им едва ли ще се промени. На Лусила ѝ хрумна, че хората от тукашните улици преследват вечно бягащия блян, сбъдването на който ги вълнуваше несравнимо по-малко от оня мит, чието реализиране бяха привикнали да очакват по същия начин, по който дресираните животни биваха научавани да гонят, макар и да не могат почти никога да стигнат летящата примамка по безкрайната овална линия на пистата за надбягване.
В улицата пред себе си видяха плещеста фигура на човек, облечен в дебела ватирана дреха, който се намираше в разгара на гръмогласен спор с търговец, предлагащ пазарска мрежа, пълна с тъмночервените кълбета на сладко-кисел плод. Плътното ухание на плода бе изпълнило околното пространство.
Търговецът се жалваше:
— Искаш да измъкнеш залъка от устата на децата ми!
Плещестата фигура отговори с пронизителен глас, чийто познат акцент предизвика смразяващи тръпки по тялото на Лусила:
— И аз имам деца!
Впечатката едва успя да сдържи реакцията си. Когато излязоха от търговската улица, тя прошепна на Бурзмали:
— Оня мъж с дебелото палто беше тлейлаксиански Майстор.
— Невъзможно — възрази башарът. — Беше много висок.
— Не, просто бяха двама — единият седеше на раменете на другия.
— Сигурна ли си?
— Напълно.
— Видях и други такива, след като пристигнахме, но не предполагах, че…
— Улиците са пълни с преследвачи — каза тя.
Признаваше пред себе си, че почти никак не я интересува всекидневието на каналджиите — обитатели на тукашната отходна планета. Вече бе престанала да вярва на обясненията за причината, която бе довела гола̀та именно на Гамму. Защо ли Сестринството е избрало точно този, след като драгоценният Дънкан Айдахо можеше да бъде подготвен на всеки от другите светове? Дали пък гола̀та наистина представляваше скъпоценност? Възможно ли бе да е само примамка?
Почти препречил изхода на тясна алея, покрай който минаваха в момента, някакъв човек беше пуснал в действие апарат с бързо прелитащи в кръг светлини.
— На живо! — викаше той. — На живо!
Лусила забави хода си, загледана в случаен минувач, който пристъпи към апарата, подаде монета на собственика и се приведе над нещо, подобно на дълбок леген, осветен ярко от светлините. Другият мъж пресрещна погледа ѝ. Тя видя пред себе си тясното и тъмно лице на простоват човек от Каладън, на ръст малко по-висок от тлейлаксиански Майстор. На мрачното му лице се появи нещо като презрение, когато пое парите на клиента.
След малко минувачът вдигна лицето си от легена, разтрепери се и хлътна в алеята с леко залитане и изцъклен поглед.
Лусила разпозна апарата. Наричан хипнобонг от ползващите го, той беше забранен в по-цивилизованите светове.
Бурзмали я побутна, за да се отдалечат от мрачното лице на притежателя му.
Стигнаха до по-широка улица с ъглова врата-портал на сградата срещу им. Наоколо имаше само пешеходци; не се виждаше никаква кола. Висок мъж бе приседнал на първото стъпало на ъгловия вход със събрани близо до брадичката колене. Дългите му ръце бяха сякаш обвити около коленете от плътно преплетените тънки пръсти. Носеше черна шапка с широка периферия, затуляща лицето му от уличното осветление; двете искрящи пламъчета изпод периферията бяха сигурно доказателство, че светата майка никога досега не бе срещала човешко същество с подобен вид. Да, този тук бе нещо, за което в Бене Гесерит разсъждаваха единствено с предположения!