Бурзмали съзнателно изчака да се отдалечат на достатъчно разстояние от седналата фигура, преди да задоволи любопитството на Лусила.
— Футар — прошепна той. — Наименованието си е тяхно. Съвсем отскоро са забелязани на Гамму.
„Тлейлаксиански експеримент“ — досети се тя и помисли: Грешка, върнала се от Разпръскването.
— Какво правят тук? — запита.
— Създават търговска колония. Поне така ни казаха местните хора.
— Не им вярвай. Новодошлите са кръстоска между хора и ловни животни от типа на хрътките.
— Хайде, пристигнахме — каза с лека въздишка на облекчение Бурзмали.
Посочи на Лусила тесния вход на слабоосветено заведение за хранене от рода на закусвалните. Тя знаеше, че влизането им тук е част от цялостната маскировка — постъпвайте също като обитателите на местните квартали. Все пак реши да не се храни на подобно място, особено след заключението, до което стигна веднага, след като вдъхна първите ухания.
Личеше, че допреди малко е било препълнено.
— Препоръчаха ми го настойчиво — рече башарът, след като седнаха на две свободни места с автоматизирано обслужване и зачакаха прожекционното изписване на менюто.
Лусила се загледа в излизащите. Предположи, че са работници и служители от нощната смяна в съседни заводи и офиси. Бяха се разбързали и изглеждаха загрижени, защото може би се страхуваха от последствията на едно евентуално закъснение.
Тя мислеше за спокойствието, което им бе осигурила изолацията в кийпа. Никак не ѝ хареса наученото и видяното напоследък на Гамму. Какво мърляво място беше и това заведение! Табуретките на тезгяха вдясно от нея бяха одраскани и издълбани. Цялата повърхност на масата пред двамата бе дълбоко набраздена, така че в никакъв случай не можеше да бъде почистена със смукателното приспособление, чиято дюза тя откри до левия си лакът. Не се виждаше нито един от евтините акустични прибори за поддържане на чистота. Остатъци от храна и други нечистотии бяха задръстили вдлъбнатините по масата. Лусила потръпна. Още не бе успяла да се освободи от усещането за огромната грешка, която бяха допуснали — раздялата с гола̀та.
Появи се менюто и Бурзмали вече го оглеждаше.
— Ще поръчам и за теб — каза той.
Типичен за башара начин да намекне, че няма да ѝ позволи да допусне грешка, избирайки нещо, което жена от Хорму следва да отбягва.
Бодна я ограничаването на нейната самостоятелност Та тя е света майка! Беше обучена и подготвена за командния пост във всяка ситуация — господарка на собствената си съдба. Колко неприятно бе всичко наоколо. Махна към мръсния прозорец вляво от нея, през който се виждаха преминаващите по тясната улица хора.
— Скар, бизнесът ми страда от твоето размотаване. А така! Типично за техния случай.
Бурзмали почти въздъхна.
Най-после! — помисли тя.
Действията ѝ отново подобаваха на света майка. Башарът явно не можеше да проумее поведението ѝ и начина, по който гледаше на града и хората в него.
Две подобни на мляко напитки се плъзнаха от автоматизирания улей върху масата. Бурзмали изпи своята на един дъх. Лусила първо я опита с върха на езика си. за да установи съдържанието. Кафе-менте, разредено със сок с фъстъчен вкус.
Спътникът ѝ направи лек жест с брадичката си, за та я подкани да изпие питието. Тя се подчини, като внимателно прикри гримасата, предизвикана от вкуса на химикалите. Нямаше да отговаря на представата за нея.
— Хайде, да тръгваме.
Едновременно с изговарянето на думите Бурзмали остави монета на масата и набързо я изведе на улицата.
Хилеше се с усмивката на клиент-мераклия, което обаче не успяваше да скрие напълно безпокойството в погледа му.
Обстановката на улицата се бе променила. Виждаха се по-малко хора. От сенчестите врати сякаш повяваше по-осезаема заплаха. Лусила си спомни, че от нея се очаква да бъде представител на мощна професионална гилдия, чиито членове не са заплашени от обичайното улично насилие. Малцината минувачи наистина ѝ правеха път с дължимото страхопочитание, зървайки драконите по дрехата ѝ.
Бурзмали спря до една врата.
Наглед тя с нищо не се отличаваше от другите входове по улицата — леко изтеглена назад от пътя и доста висока. Последното я правеше да изглежда и по-тясна, отколкото бе в действителност. Преградно лъчево устройство със стара направа пазеше прохода. Очевидно нито една от новите защитни системи не бе стигнала до бедните квартали. Свидетелство за недоимък бяха самите улици, разчетени за движение на наземни коли. Лусила беше почти сигурна, че в целия район няма нито една покривна площадка за кацане и излитане. Не се мяркаха топтери и други летателни средства, нито се чуваше характерният им шум. Ала имаше музика — тих ромон, напомнящ семутските(#) атоналности. Дали пристрастяването към семутата бе нещо ново?