— Няма да ви сторя зло — изхленчи старицата.
— Още ли служиш на Раздвоения Бог?
Възрастната жена доста закъсня с отговора си.
— Мнозина служат на Великия бог Гулдур — неопределено изрече тя.
Лусила стисна устни и повторно огледа стаята. Прегърбената бе паднала безвъзвратно ниско в очите ѝ.
— Доволна съм, че не ми се налага да те убия — заяви светата майка.
Челюстта на старицата увисна, пародирайки изненада, а от устните ѝ прокапа бяла слюнка.
Можеше ли съществото пред нея да е потомка на свободни? Отскубна се с продължителна тръпка от обзелото я отвращение. Жалката личност някога е била оформена генетично от високо изправени и горди хора, храбро отивали на среща със смъртта. Тази тук щеше да го стори с хленч и вой.
— Повярвайте ми, моля ви — почти проплака старицата и напусна стаята.
— Защо го правиш? — попита Бурзмали. — Точно такива като нея ще ни отведат на Ракис!
Тя само го изгледа, долавяйки уплахата във въпроса му. Страхът беше заради нея.
Но там не му оставих отпечатък — помисли.
Остана изумена от споходилата я внезапно мисъл, че башарът е разбрал за стаената в гърдите ѝ омраза.
Мразя го! Мразя и хората на тази планета!
Чувството обаче бе опасно за света майка. А още я изгаряше отвътре. Гамму я бе променила по начин, който никак не ѝ харесваше. Не искаше да се примири със заключението, че подобно нещо е възможно. Интелектуалното вникване в нещата бе едно, практическият опит — съвсем друго.
Проклети да са!
Но те вече бяха прокълнати.
Почувства болезнено пристягане в гърдите. Объркване и безизходица! Не можеше да избяга от наскоро осъзнатото. Какво ли се бе случило с тукашните хора?
Хора ли?
Черупките им бяха тук, но вече не трябваше да бъдат считани за истински живи същества. Макар да бяха опасни. Изключително опасни.
— Нека да починем, докато все още можем — обади се Бурзмали.
— Не трябва ли да печеля, както ми се полага? — попита тя.
Башарът побледня и каза:
— Направихме онова, което беше необходимо! Имахме късмет, че не ни спряха, а можеше да се случи!
— Тук сигурно ли е?
— По-сигурно място не мога да намеря. Всички са проверени — било от мен, било от хората ми.
Лусила откри дълго легло, белязано с миризмата на стари парфюми, и се отпусна там, за да прочисти чувствата си от опасната омраза. Промъкне ли се някъде омраза, любовта веднага трябва да я последва! Чу как Бурзмали се протяга, за да си почине върху възглавници, подпрени на съседната стена. Скоро долови и дълбокото му дишане, но сънят отказа да споходи нея самата. Продължаваше да чувства рояците живот, подтиквани напред от Другите Памети, които обитаваха заедно с нея потайните хранилища на съзнанието. Изведнъж пред вътрешния ѝ взор се мярна улица и лица на хора, движещи се сред ярката слънчева светлина. Трябваше да мине съвсем малко време, за да разбере, че гледа появилата се картина под някакъв странен ъгъл, защото самата тя се намира в люлката на нечии ръце. Вече бе разбрала, че вижда един от личните си спомени. Знаеше кой я държи и чии са топлите удари на сърцето, както и още по-топлата, съвсем близо намираща се буза. Почувства соления вкус на сълзите си.
Гамму ѝ бе подействала много по-дълбоко от всичко, преживяно още от времето на първите дни в училищата на Бене Гесерит.
Скрито зад яки прегради, сърцето се превръща на лед.
Присъстващите бяха много напрегнати: Тараза (скрила под дрехата си секретна поща, тя разчиташе на извънредните предпазни мерки, взети предварително от нея), Одрейди (бдителна, защото бе сигурна, че ще се стигне до насилие), Шийена (запозната в подробности с възможното развитие на събитията тук и пазена от три свети майки от Службата за безопасност и охрана, които стояха около нея като жив щит), Уаф (обезпокоен, че здравият му разум може да бъде повлиян от някоя загадъчна измама от страна на Бене Гесерит), фалшивият Туек (показващ с цялото си поведение, че гневът му е готов да избухне всеки миг) и деветима негови ракиански съветници (до един стремящи се към надмощие — за себе си или за своето семейство). Групата беше допълнена и с пет помощници-пазачи, специално отгледани и подготвени от Сестринството за физическа разправа, които стояха близо до Тараза. Уаф се движеше със същия брой нови лицетанцьори.
Събраха се в надстройката върху плоския покрив на музея в Дар-ес-Балат. Залата с продълговата форма и стена от пластична материя бе обърната на запад към покривна градина, окичена цялата с дантела от зеленина. Интериорът включваше меки дивани и изкусно изработени вещи за показ от не-стаята на Тирана.