— Не съм ли бил винаги такъв?
— Сега е по-важно от всякога. Осигури пълна безопасност на гола̀та и добре го подготви. Носиш безусловна отговорност за него. А аз ще те подкрепям срещу всичко и всички.
— Чух, че Шуонгю е комендант на Гамму.
— Отнася се за всички, Майлс. Не вярвай на Шуонгю.
— Разбирам. Ще обядваш ли с нас? Дъщеря ми е…
— Прощавай, но трябваше вече да съм си тръгнала. Веднага ще изпратя Белонда.
Тег я съпроводи до вратата, размени няколко шеги със старите си ученици в нейната свита и постоя, докато си тръгнат. На алеята ги чакаше брониран земеход от новите модели. Когато го видя, внезапно почувства безпокойство.
Неотложна нужда!
Тараза бе дошла лично, а старшата майка в ролята на пратеник знаеше добре как ще изтълкува той нейното неочаквано посещение. Изучил в пълни подробности работата на Сестринството, не му бе трудно да схване естеството на току-що случилото се. Разногласията в Съвета на Бене Гесерит явно бяха много по-големи от съобщеното от неговите осведомители.
„Ти си мой башар!“
Прегледа пълномощните и ваучерите, оставени от Тараза. Всички с нейния подпис и печат. Доверието, събрано в снопчето листа, прибави тежестта си към останалите му чувства и засили още повече безпокойството.
„Не вярвай на Шуонгю.“
Прибра документите в джоба си и тръгна да търси Петрин. Трябваше да му разкаже накратко за срещата и да го успокои. Трябваше също двамата да обсъдят състава на избраните за предстоящата операция. Започна да изрежда наум някои имена. Назначението, вече прието, беше опасно. Налагаше се подбор на най-добрите сред всички добри. Проклета работа! Имението ще трябва да бъде поверено на Фирус и Димела. Колко много подробности! Почувства ускорения си пулс, когато закрачи бързо из къщата.
Щом стигна до един от старите си войници, сега пазач при него, той мимоходом подхвърли:
— Мартин, отмени всички срещи, уговорени за днес. Намери дъщеря ми и ѝ кажи да ме потърси в работната ми стая.
Новината бързо обиколи къщата и се понесе из имението. Служителите и членовете на семейството, които знаеха, че старшата света майка бе разговаряла на четири очи с него, сякаш спуснаха защитен екран, за да го изолират от излишно отклоняване на вниманието. Най-голямата му дъщеря Димела буквално го отряза, когато той започна да изрежда в подробности по-нататъшното изпълнение на експерименталните проекти в земеделските си занимания:
— Тате, не съм дете!
Намираха се в малкия парник, обзаведен до работната му стая. Останките от обяда му още стояха в края на градинарската пейка за разсаждане. Тефтерчето на Патрин бе подпряно на стената зад подноса.
Тег рязко се обърна към дъщеря си. Димела приличаше на него с изключение само на ръста си. Не беше особено красива заради кокалестата си фигура, но бракът ѝ се оказа успешен. Тя и Фирус имаха три чудесни деца.
— Къде е съпругът ти? — попита Тег.
— Наглежда разсаждането в Южната ферма.
— А, да. Патрин ми спомена.
Тег се усмихна. Винаги си спомняше с удоволствие, че Димела не беше приела предложението на Сестринството, като предпочете да се омъжи за Фирус, родом от Лернаус, и да остане близо до баща си.
— Знам само, че те връщат на действителна служба — каза тя. — Опасно ли е?
— Все едно, че ме пита майка ти — отвърна Тег.
— Разбрах, опасно е! Проклети да са, не си ли блъскал предостатъчно за тях?
— Не, както се оказва.
Тя се извърна, когато Патрин влезе откъм горната страна на оранжерията. Дочу думите ѝ, отправени към помощника:
— Колкото повече остарява, толкова повече заприличва на света майка!
„А какво друго би могла да очаква?“ — запита се Тег. Роден от бене-гесеритка, осиновен от дребен чиновник в ПОСИТ(#), той беше отраснал в домакинството, където животът пулсираше с ритъма на Сестринството. Още в ранна възраст бе забелязал как връзката на баща му с междупланетната търговска мрежа на съюза се разпадна, след като майка му се обяви против.
Къщата принадлежеше на нея до смъртта ѝ, а тя бе починала по-малко от година след баща му. Отпечатъкът на вкусовете ѝ личеше почти без промяна навсякъде.
Патрин спря пред него.
— Върнах се за тефтерчето. Добави ли някакви имена?
— Само няколко. Заеми се веднага с въпроса.
— Слушам, господине!
Помощникът изпълни безупречно кръгом и с енергична стъпка пое обратния път, пляскайки с тефтерчето по бедрото си.
Усеща нещата — помисли Тег.
После отново се огледа наоколо. Къщата все още напомняше владението на майка му. След всичките години, които бе преживял тук и отгледал собственото си семейство! Все още бе нейното място. О, да, той бе построил парника, но дори работният му кабинет преди беше нейната лична стая…