— Точно както е попаднал в ръцете ни — рече Уаф.
— Опасно е — отбеляза Мирлат.
Махай обърна глава надясно, предоставяйки на съветниците възможността да наблюдават детинския му профил на фона на фонтана. Божията ръка е от дясната ми страна! Небето над него приличаше на полиран халцедон с червеникава отсянка, сякаш Бандалонг, най-старият тлейлаксиански град, бе построен под един от онези гигантски изкуствени похлупаци, издигнати за зашита на първите заселници на планетите с по-коварен климат. Когато се обърна към съветниците, чертите на лицето му останаха спокойни и приветливи.
— Не, за нас не е опасно — рече той.
— Въпрос на мнение — настоя Мирлат.
— Е, тогава да обсъдим мненията — предложи Уаф. — Има ли за какво да се боим от Икс или Говорещите с риби? Те са в ръцете ни, макар че не го знаят.
Направи пауза; на всички присъстващи бе известно, че новите лицетанцьори са изпратили свои представители в най-важните съвети на иксианците и Говорещите с риби, като подмяната е останала незабелязана.
— Сдружението няма да ни нападне или да ни се противопостави, защото сме техният най-сигурен източник на меланж — добави Уаф.
— А как стоят нещата с почитаемите мами, върнали се от Разпръскването? — попита Мирлат.
— Когато се наложи, ще уредим работите и с тях. Ще ни помогнат потомците на нашите хора, които доброволно ни напуснаха по онова време.
— Моментът наистина изглежда подходящ — измърмори друг съветник.
Уаф веднага отбеляза, че отзовалият се беше Торг младши. Добре. Един сигурен глас.
— А Бене Гесерит? — не отстъпваше Мирлат.
— Мисля, че почитаемите мами ще изблъскат вещиците от нашия път. Вече се зъбят едни на други и ръмжат като зверове, пуснати в бойна яма.
— Ами ако авторът на Манифеста бъде разпознат? Какви ще ги дъвчем тогава?
Неколцина от съветниците кимнаха. Уаф почти механично запомни кои са, за да поработи допълнително с тях в нужната посока.
— Днес е опасно дори да носиш името Атреидес — каза той.
— Може би с изключение на Гамму — меко възрази Мирлат. — На документа е изписано тяхното име.
Много странно — помисли Уаф. Представителят на ПОСИТ на конференцията в пауинда бе обърнал специално внимание на същата важна подробност. Въпреки че повечето от хората на Почтения съюз бяха прикрити атеисти, гледащи с подозрение на всяка религия; докато Атреидите без съмнение са били могъща религиозна сила.
Страховете на ПОСИТ изглеждаха почти осезаеми. Сега Уаф се сети за онази реакция.
— Посланикът от ПОСИТ, да е проклета безбожната му душа, е прав — продължаваше да настоява Мирлат. — Документът е примамлив, но вреден.
С Мирлат трябва да се приключи — помисли Уаф.
После вдигна Манифеста от скута си и прочете на глас първия ред:
„В началото бе словото и словото беше Бог.“
— Взето направо от Оранжевата Католическа Библия — каза Мирлат и отново няколко глави закимаха в тревожно съгласие.
Уаф показа в бегла усмивка крайчеца на кучешките си зъби, преди да попита:
— Може би искате да внушите, че има пауинди, които подозират съществуването на щериата и машейховете?
Стана добре, че съумя да произнесе гласно въпроса си, с който припомни на слушащите го, че само в най-тесния кръг от подбрани тлейлаксианци са запазени без промяна старите слова и старият език. Дали Мирлат или някой от другите не се опасяваше, че атреидските думи могат да покварят и погубят шериата?
Въпросът бе зададен и Уаф видя неспокойните смръщвания.
— Сред вас има ли някой — попита той, — който да вярва, че отделен пауинда знае как ние си служим с езика на Бога?
Ха така! Нека си поблъскат главите! Всеки от тях е бивал събуждан многократно в плът на гола̀. В сегашния Съвет имаше продължение на линията на телесната плът, непостигано от друг народ. Мирлат е виждал Пророка със собствените си очи. Сцитал е разговарял с Муад’диб! Научавайки как плътта може да бъде възстановявана и паметта събирана отново, тлейлаксианците концентрираха мощта си в управление, чийто потенциал бе ограничаван единствено с цел да не бъде то приложено и на друго място. Само бене-гесеритските вещици разполагаха със съизмеримо струпване на опит, но стъпките им бяха извънредно предпазливи, защото се бояха да не станат причина за създаването на друг квизац хадерах! Уаф го сподели със съветниците си и добави:
— Дойде време за действие.
След като никой не възрази, той рече:
— Манифестът е написан от един автор. Всички анализи го потвърждават. Мирлат, съгласен ли си?