— Писал го е само един човек и той е бил истински Атреидес. Няма място за съмнение — отвърна съветникът.
— Цялата пауиндска конференция го потвърди — кимна Уаф. — Съгласи се дори някакъв щурман трета степен от Сдружението(#).
— Но онази личност създаде нещо, предизвикало стихийни реакции у много народи, достатъчно различаващи се помежду си — отново заспори Мирлат.
— Подлагали ли сме някога на съмнение атреидската дарба за всяване на разкол и последваща разруха? — попита Уаф. — Когато у пауинда ми показаха документа, разбрах, че Бог ни праща знак.
— Вещиците все още ли отричат авторството? — запита Торг младши.
Колко е податлив, въпреки будния си ум.
— Манифестът поставя под въпрос всяка пауиндска религия — поясни Уаф. — Всяка вяра, с изключение на нашата, бива изоставяна в праха на архивите.
— Точно тук е проблемът — буквално връхлетя Мирлат.
— Но само ние го знаем — парира махай. — Някой подозира ли за съществуването на шериата?
— Космическото сдружение — отвърна непокорният.
— Никога не са го споменавали, а няма и да го сторят. Добре знаят, каква ще бъде нашата реакция.
Уаф вдигна снопчето хартия от скута си и отново зачете на глас:
„Непознаваеми за нас сили проникват и овладяват вселената. Съзираме сенките им, когато те се появяват на осезаем за сетивата ни екран, но не можем да ги разберем.“
— Атреидът, който го е писал, със сигурност знае за шериата — измърмори Мирлат.
Уаф продължи да чете, сякаш не бе прекъснат:
„Разбирането изисква думи. А някои неща не могат да бъдат сведени до тях. Има прозрения, постижими само за безсловесния опит.“
Той върна документа в скута си така, сякаш държеше реликва. После изрече, но толкова тихо, че слушателите му се видяха принудени да се приведат напред, а някои дори сложиха длани зад ушите си:
— Думите искат да внушат, че нашият свят е неестествен. Тук се говори, че тираничните форми на управление са преходни и подлежат на загадъчни промени. Науката ни доведе до това тълкувание, тъй като благодарение на нея бяхме поставени на писта, от която не можем да се отклоним.
Даде възможност словата му да окажат необходимото въздействие, преди да продължи:
— Нито един ракиански жрец на Раздвоения Бог, както и никой пауинда-шарлатанин не може да го приеме. Само ние го знаем, тъй като нашият Бог е магически и говорим неговия език.
— Ще бъдем обвинени за авторството — обади се Мирлат, но още в мига, когато го каза, рязко завъртя главата си в знак на отрицание и добави: — Не, не! Разбирам те. Виждам какво искаш да споделиш с нас.
Уаф запази мълчание. Можеше почти осезаемо да долови, че всички присъстващи мислеха за своите корени на суфисти, позовавайки се на Великата Вяра и на зенсунския екуменизъм, откъдето се бе пръкнал Бене Тлейлакс. Хората от кехла знаеха за предоставените божествени факти относно своя произход, но многото поколения така ги бяха засекретили, че никой от света на пауинда дори не подозираше за тях.
Уаф следеше думите, течащи бавно върху екрана на мисълта му:
„Предположенията, възникнали въз основа на разбиране, притежават вярата в наличността на една абсолютно чиста почва, от която всичко пониква така, както растенията тръгват от своите семена.“
Съзнавайки, че сега съветниците му си припомнят същия катехизис от Великата Вяра, Уаф ги подсети за предупредителния съвет от Зенсуни:
— Зад подобни предположения лежи упованието в думите, което при пауинда не се поставя под въпрос. Единствено в шериата се търсят мълчаливи отговори.
Съветниците му кимнаха като по команда. Уаф леко наклони глава и продължи:
— Самото съждение, че съществуват неща, които не могат да бъдат описани с думи, разклаща оня свят, за който словата са висша вяра.
— Пауиндска отрова! — развикаха се съветниците.
Сега всички се оказаха в ръцете му и Уаф нанесе последния щрих на своята победа с въпроса:
— А кое е кредото на Зенсуни-суфизма?
Не можеха да го изрекат, макар че до един мислеха:
За постигането на с’тори не е необходимо разбиране. С’тори съществува без думи, дори без свое име.
За миг всички си размениха многозначителни погледи. Мирлат сам реши да произнесе тлейлаксианския обет на вричането:
— Мога да кажа думата Бог, но това не е моят Бог. Това е само шум, не по-голям от всеки друг.
— Сега виждам — каза Уаф, — че чувствате силата, попаднала в ръцете ни с този документ. Милиони и милиони екземпляри вече са пуснати в света на пауинда.
— Кой го направи? — попита Мирлат.
— Има ли значение? — пресрещна го с въпрос махай. — Нека да ги търсят заедно с корените на своя произход, опитвайки се да си помогнат със заклинателни молитви срещу им. С всяко подобно действие светът на пауинда ще влива нови сили в тези думи.