Връзката им бе започнала преди малко повече от три години по времето на осмия ѝ рожден ден — месеца игат по стария календар. Нейното бедно село, съградено от дръзки първозаселници далеч отвъд преградните канати(#) и пръстеновидните канали, беше досущ като другите подобни селца — обрамчено само от защитен ров с влажен пясък. Шейтан избягваше водата, ето защо пясъчните твари — същества от определен етап на неговото развитие — бързо изолираха влажните участъци. Всеки ден скъпоценната течност, уловена във ветрокапаните(#), отиваше почти изцяло за поддържане на водната преграда. Само два малки ветрокапана осигуряваха течност за пиене; останалото количество се изливаше в предпазния ров.
В онова утро — много прилично на днешното, когато нощната хладина все още се впиваше в носа и дробовете, а хоризонтът беше опасан със същата призрачносребриста мъгла — повечето селски деца се бяха пръснали да търсят из пясъка късчета от меланжа, който понякога оставаше след поредното преминаване на Шейтан. През нощта два големи червея бяха вдигнали шум наблизо. С този меланж въпреки по-ниската му цена, селото би могло да купи печени тухли за трети ветрокапан.
Всяко дете не само се взираше за подправка, а диреше и следи, които биха могли да го отведат до някое от старите укрепления на свободните, наричани сийч(#). От тях бяха останали едва забележими руини, но скалните им прегради даваха сравнително добра защита. И още — за някои руини се говореше като за места, където може да има складиран меланж. Кой от селото не мечтаеше да ги открие!
Шийена, облечена в окърпен влагосъхраняващ костюм и тънка роба, крачеше сама на североизток към далечните опушени грамади въздух, които издайнически посочваха мястото на големия град Кийн с обилието си от влага, понесена нагоре благодарение на притопления от слънцето лек бриз.
Откриването на късчетата меланж беше предимно резултат от концентрация на вниманието в ноздрите Оказаното предпочитание на обонянието оставяше малки част от съзнанието будна за съскането на пясъка, което издаваше приближаващия Шейтан. Все пак мускулите на краката автоматично изключваха движението в определен ритъм, така че шумът от стъпките се смесваше с естествените звуци от живота на пустинята.
В началото Шийена не чу писъците. Причина за това бяха гласовете на самия пясък, следващ вятъра покрай сърповидните високи дюни, скриващи селцето от погледа ѝ. Но звукът постепенно проникна в съзнанието, преди да завладее изцяло нейната мисъл.
Писък на много гласове!
Тя мигом пренебрегна правилото, забраняващо прекалено големи крачки. Закатери се по хлъзгавата повърхност на бархана толкова бързо, колкото позволяваше силата на все още детските ѝ мускули. В мига, когато стигна до върха и погледна надолу, откъдето идваше ужасният звук, писъците секнаха. Веднага разбра всичко.
Вятърът и пясъчните твари бяха отсушили широка дъга от защитната преграда в долния край на селото. Разпозна мястото на пролуката по промяната в цвета на почвата. Оттам се бе вмъкнал червеят-унищожител, преди да се завърти в кръга на влагата, задържана от рова. Гигантската паст, бълваща пламъци, бе погълнала хората и колибите в движението си по спирала с намаляващ радиус.
Шийена зърна последните оцелели, скупчени в средата на сцената на адско унищожение с вече несъществуващите паянтови колиби и струпаните развалини от ветрокапаните. Видя как някои от хората се опитаха да избягат в пустинята. Разпозна баща си сред тях. Но никой не се спаси. Огромната паст ги погълна, преди да се върне обратно и да изравни със земята останките от селцето.
На мястото на жалкото заселище, дръзнало да оспори петънце от владенията на Шейтан, сега се слягаше само пушилката от разровения пясък. Не беше останала никаква следа от човешка обител, сякаш никой никога не бе минавал по тези места.
Шийена накъсано пое дъх, вдишвайки през носа, за да съхрани влагата на тялото си, както би направило всяко дете, познаващо добре пустинята. Огледа хоризонта за някого от връстниците си, но чак до далечния край на вече изчезналото село се виждаха само кръгообразните дири на следите, оставени от червея. Не се забелязваше никакво човешко същество. Изкрещя пронизително, така че викът ѝ да стигне надалеко в сухия въздух. Никой не отговори.
Самичка!
Тръгна по гребена на дюната към мястото, където преди се намираше селото. Чувстваше се като изпаднала в транс. Когато наближи, силна миризма от канела изпълни ноздрите ѝ — явно носена от вятъра, който продължаваше да вдига прах по качулките на дюните. Тогава осъзна напълно случилото се. Катастрофата на селото беше предрешена от намиращата се под него подправка, готова да изригне. Богатото находище дълбоко под пясъка, доведено до плодоношение, бе избухнало и Шейтан бе дошъл, привлечен от меланжа. Всяко дете знаеше, че той не може да устои на изригващата подправка.