Шийена все още се чувстваше объркана. Внезапно придобитият като лавина опит нямаше как да бъде осмислен толкова бързо от ума. Помнеше, че родителите ѝ и всички нейни съседи са погълнати от Шейтан. Беше го видяла с очите си. А сетне той сам я бе довел дотук и отказал да я изпепели в страховитите си пламъци. Беше пощадена.
Думата вече бе разбираема за нея.
Пощадена.
Обясниха ѝ я, когато научи песничката, която се изпълняваше с танцови стъпки:
„Шай-хулуд ни пощади!
Махай се, Шейтан…“
Отначало тихо, тъй като не искаше да дразни проснатите по очи жреци, Шийена подхвана завъртанията и неритмичните движения на танца. Когато припомнената музика се засили в нея, освободи една от друга дланите си и широко разтвори ръце. Повдигаше стъпалата си високо, с тържествени движения. Направи няколко бавни пируета, после ги ускори в синхрон с нарастващата наслада и опиянение. Дългата тъмна коса вече се развяваше около лицето ѝ.
Двамата жреци най-после се престрашиха да вдигнат глави. Необикновеното дете танцуваше! Бързо разпознаха стъпките на Танца на омилостивяването. Тя молеше Шай-хулуд да прости на своите хора. Молеше Бога да прости на тях.
Спогледаха се и едновременно се върнаха в предишната си поза — коленичили. Започнаха да пляскат съгласно отдавна установения обичай, стремейки се да отвлекат вниманието на танцьорката и да я объркат. Ритмично удряха длани, припявайки думите, идещи от древността.
„Манна в пустинята яли бащите ни,
Там, сред жаравата, дето вихрушките вият!“
Бяха насочили цялото си внимание към момичето Видяха, че е стройно, с твърди мускули и тънки крайници Връхната роба и влагосъхраняващия му костюм бяха износени и окърпени като на най-бедните хора. Острите скули хвърляха тъмни отсенки върху мургавата кожа на лицето. Забелязаха, че очите му са черни. Червеникавото слънце сякаш бе очертало ивици в неговата коса. Чертите му изглеждаха изострени от пестенето на вода — тесен нос и брадичка, високо чело, широко очертана уста с тънки устни, източена шия. Приличаше на свободна(#) от портретите в светая светих на Дар-ес-Балат. Разбира се! Детето на Шай-хулуд не би могло да изглежда по друг начин.
И как добре танцуваше! Никаква следа от монотонно повтаряния ритъм не оставаше в неговите движения. Впрочем ритъм имаше, но той беше възхитително сложен и удължен — най-малко от сто стъпки. Продължи да го спазва, докато слънцето се качваше все по-високо. Стана почти пладне, когато падна от изтощение на пясъка.
Мъжете се изправиха и погледнаха в пустинята натам, накъдето се бе отправил Шай-хулуд. Звукът от стъпките на танца не Го бяха призовали обратно. Беше им простено.
Ето как започна новият живот на Шийена.
Дълги дни висшите свещенослужители спориха на висок глас за нея в личните си жилища. Най-после представиха докладите си и нерешените в тях въпроси на Върховния жрец Хедли Туек. Същия следобед се събраха в залата на Малкия Синод — само Туек и шестима жреци-съветници. Стенописи с изображение на човешкото лице на Лето II, увенчало огромното тяло на червея, гледаха доброжелателно към тях.
Туек бе седнал на каменна пейка, донесена от сийча при Пролома на вятъра. Говореше се, че самият Муад’диб е седял на същото място. Върху единия от краката на пейката все още се забелязваше изображение на Атреидският ястреб.
Съветниците се настаниха на по-обикновени седалки, с лица, обърнати към него.
Върховният жрец Хедли Туек имаше внушителна фигура с мека сива коса, падаща на грижливо вчесани дипли по раменете му — подходяща рамка за ъгловатото лице с широка плътна уста и добре очертана брадичка. Очите му пазеха оригиналния бял цвят на очните ябълки, ограждащи тъмносини зеници. Погледът бе сякаш засенчен от гъсти рошави вежди.
Съветниците образуваха твърде разнородна групичка. Бяха все потомци на стари жречески родове и всеки от тях тайно къташе в сърцето си убеждението, че нещата ще тръгнат по-добре, ако лично той седне на пейката на Туек.
Мършавият и с изпито лице Стирос започна пръв като Говорител на опозицията:
— Тя не е нещо повече от бедно и бездомно дете на пустинята, яздило Шай-хулуд. Знаете за забраната, така че наказанието е задължително.
Останалите заговориха почти едновременно:
— Не! Не, Стирос. Предаваш погрешно нещата! Не беше застанала на гърба на Шай-хулуд както свободните някога. Нямаше нито куки, нито…
Жрецът се опитваше да ги надвика.
Туек видя, че скоро стигнаха до задънена улица — трима на трима с Ъмпруд Дебелака и един почитател на хедонизма, настояващ за „предпазливо одобрение“.