Джанет Роксбъро-Тег — жена с едър кокал, очевидно добре подготвена за ролята на гранд дама — строго гледаше над върха на носа си от единия край на масата дали сервирането на обяда не се нарушава, следейки и за най-незначителните пропуски. Лоши Тег пък, бащата на Майлс, винаги наблюдаваше с видимо удоволствие споменатата важна процедура. Той беше слаб човек с добре очертано високо чело, а лицето му бе толкова тясно, че очите изпъкваха някак встрани. Неговата черна коса изглеждаше като съвършен контрапункт на русокосата глава на съпругата му.
С глас, леко извисяващ се над приглушените звуци на масата и силния мирис на супа, подправена с меланж, майката даваше указания на своя съпруг как да се справи с някакъв досаден агент на Свободните Търговци. Когато тя спомена думата „тлейлаксианци“ Майлс напрегна цялото си внимание, защото току-що в образователната му програма бяха стигнали до въпроса за Бене Тлейлакс. Дори Сабин, който след много години загина от отрова на планетата Ромо, слухтеше с вниманието, което би могъл да му осигури неговият четиригодишен житейски опит. Момчето очевидно обожаваше брат си в измислената му от самото него роля на герой. Всяко нещо, привлякло вниманието на Майлс, неизменно ставаше интересно и за Сабин. Сега двете деца мълчаха и слушаха.
— Човекът е прикритие за тлейлаксианците — отсъди лейди Джанет. — Долавям го в собствения ти глас.
— Мила моя, не се съмнявам в способността ти да забелязваш подобни неща — каза Лоши Тег. — Но какво да правя? Платежните му акредитиви са безукорни и той иска да купи…
— За момента поръчката за ориза е без значение! Никога не приемай за реално онова, което един лицетанцьор иска.
— Сигурен съм, че не е лицетанцьор. Той…
— Лоши, чуй ме! Знам, че благодарение на моите инструкции можеш да разпознаеш присъствието на лицетанцьор. Съгласна съм, че агентът не е такъв. Лицетанцьорите просто са останали на неговия кораб. Известени са за моето присъствие тук.
— Както им е известно и че не могат да те измамят. Но…
— Тяхната стратегия винаги представлява нещо, втъкано в плетеница от детайлни знания и умения, всяко от които може да се окаже истинската им цел. Научили са го от нас.
— Скъпа моя, не подлагам на съмнение твоята преценка, но когато става дума за сделки с тлейлаксианците, нещата неизменно се свеждат до меланжа.
Лейди Джанет леко кимна с глава. Наистина, дори Майлс знаеше за тлейлаксианската обвързаност с подправката. Това беше една от причините, разпалила интереса му към тях. Защото срещу всеки милиграм меланж, получен на Ракис, бене-тлейлаксианските резервоари произвеждаха тонове. Потреблението на меланжа нарасна в съответствие с новото предлагане — дори Космическото сдружение преви гръбнак пред силата им.
— Но ориза… — осмели се да продължи спора Лоши Тег.
— Драги ми съпруже, Бене Тлейлакс няма нужда от толкова много ориз. Трябва им за търговия. А ние пък трябва да разберем кому е потребен той.
— Искаш от мен да задържа нещата? — запита баща му.
— Именно. Ти си върхът в онова, което сега е важно за нас. Не давай възможност на търговеца да каже да или не. Подготвеният от лицетанцьори ще оцени по достойнство подобно умение.
— Подлъгваме лицетанцьорите да напуснат кораба, докато вие правите необходимите разследвания на друго място?
Лейди Джанет се усмихна.
— Много ми харесваш, когато си на стъпка пред мен Видът и на двамата говореше, че в момента разбирателството помежду им е пълно.
— Той не може да потърси друг доставчик тук — рече Лоши Тег.
— Агентът ще поиска да избегне сблъсъка с дилемата „да — не“ — каза лейди Джанет, потупвайки плота на масата. — Задържай, отлагай и пак задържай. Налага се да накараш лицетанцьорите да напуснат кораба.
— Те ще се досетят, разбира се.
— Да, драги мой, и тъкмо това е опасно. Винаги трябва да провеждаш срещите си на собствена територия и с хора от личната си охрана.
Майлс Тег помнеше, че баща му наистина успя да изкара лицетанцьорите от техния кораб. Майка му го бе взела със себе си при видеоокото; оттам той видя облицованата с медна изолация стая, в която се сключи сделката, донесла най-възторжено одобрение от страна на ПОСИТ и съответното щедро премиално възнаграждение.
Тег за първи път виждаше лицетанцьори — двама малки мъже, еднакви като близнаци. Имаха кръгли лица почти без брадички, чипи носове, тънки устенца, очи като черни копчета и късо подстригана бяла коса, настръхнала на главите им подобно косми на четка. И двамата бяха облечени като гостувалия агент — с черни куртки и панталони.