Доста объркан, тлейлаксианецът започна да подозира, че тя прави опит да се държи приятелски и откровено с него. Изглежда се бе отказала от предишните си пози на нервиращо го превъзходство. Повечето осведомители от Изгубените казваха, че характерът и маниера, с който почитаемите мами взимаха решения от сексуално естество, почти с нищо не се отличават от подхода на Бене Гесерит в същото направление. Може би се опитваше да го прелъсти? Едно бе сигурно — тя ясно разбираше и много точно бе изложила слабостта на логиката.
Всичко оставаше много объркано!
— Разговорът ни се върти кръгообразно — каза той.
— Точно обратното. Кръговете са затворени. Те ограничават. А човешкият род вече не е ограничен от пространството за своя растеж.
Ето, отново се върна към същото! Уаф заговори с пресъхнал език:
— Казва се, че онова, което не може да се овладее, трябва да се приеме…
Тя рязко се наведе напред. Оранжевите ѝ очи блестяха, когато запита:
— Приемаш ли възможността за окончателно сгромолясване на Бене Тлейлакс?
— В такъв случай не бих бил тук.
— Когато логиката не върши работа, следва да се прибегне към друго средство.
Уаф се засмя подигравателно.
— Звучи логично.
— Не ми се подигравай! Как се осмеляваш?
Той вдигна напред длани като при защита и попита с престорено умолителен тон:
— И какво средство би подсказала почитаемата мама?
— Енергия!
Отговорът ѝ го изненада.
— Енергия ли? Под каква форма и в какво количество?
— Задаваш логични въпроси — отбеляза тя.
Уаф някак си се натъжи, когато все пак си даде сметка, че нейната позиция не е на Зенсуни. Почитаемата мама жонглираше с думите в окрайнините на алогичното, обикаляйки в кръг около самото него, но инструментариумът ѝ си оставаше разсъдъчен.
— Загнилата сърцевина нараства навън — промърмори той.
Жената все едно не чу последната му реплика, пусната за опипване на почвата.
— В дълбините на всяко човешко същество се намира свободна енергия, до която едва се докосваме — каза тя, при което спря пръста си, сякаш взет на заем от някой скелет, на няколко милиметра от носа му.
Уаф се дръпна назад в стола си и я почака да махне ръка. После запита:
— Не твърдяха ли същото и в Бене Гесерит, преди да създадат своя квизац хадерах?
— Те не можеха да контролират нито себе си, нито него — отвърна събеседничката му с неприятна усмивка.
Уаф отново отбеляза наум, че си служи с логика, докато мисли за алогичното. Колко много му бе казала с може би неволните си дребни грешки! Вече можеше да си представи предполагаемата история на почитаемите мами. Една от истинските свети майки от свободните на Ракис бе поела с Разпръскването. Различни хора бяха напуснали планетата с не-кораби през Времената на глада и непосредствено след тях. Един не-кораб бе хвърлил някъде семената на неистовата вещица и на нейните идеи. Сега тези семена се завръщаха под формата на оранжевоока, ловуваща самка.
Тя отново си послужи с Гласа, когато попита:
— Какво постигнахте с новия гола̀?
Но Уаф беше подготвен и отмина въпроса със свиване на рамене. Е, ще трябва да бъде отклонена с измама или пък убита, ако е възможно. Бе научил много от нея, но нямаше как да разбере какво беше успяла да измъкне тя с неизвестните си способности…
„Сексуални чудовища — предупреждаваха го неговите информатори. — Заробват мъжете със силата на пола си.“
— Твърде малко знаеш за радостите, които бих могла да ти доставя — обади се тя.
Плътният ѝ глас се уви като камшик около него. Колко увличащо! И колко съблазнително!
Заговори, сякаш бе преминал в сляпа отбрана:
— Кажи ми, защо вие…
— Нямам какво повече да ти казвам!
— Тогава не си дошла да се договорим — с болка констатира той. Не-корабите наистина бяха засели семена на гнилак из другите светове. Чувстваше върху раменете си сякаш физическата тежест на онова, което трябваше да стори. Ами ако не успее да я убие?
— Как си позволяваш да предлагаш споразумение на почитаема мама? — строго попита тя. — Нима не знаеш, че ние определяме цената!
— Наистина не познавам вашите начини, почитаема мамо — смирено рече Уаф. — Но думите ти ми показват, че съм сбъркал.
— Извинението е прието.
Няма предвидено извинение! — погледна я той невъзмутимо. От реакцията ѝ отново можеше да съди за много неща. Огледа наученото току-що през призмата на своя хилядолетен опит. Самката от Разпръскването бе дошла при него за важна информация. Следователно не разполагаше с друг източник. Почти бе доловил нейното отчаяние. Добре прикрито, но със сигурност съществуващо. Търсеше потвърждение или опровержение на нещо, от което се боеше.