И колко наподобяваше сега на хищна птица, седнала пред него с ноктовидните си ръце, подпрени леко на страничните облегалки на стола! Загнилата сърцевина нараства навън. Той го каза, а тя дори не чу. Не бе останало място за съмнение, че човешкият род от ядрената ера продължава да нараства експлозивно благодарение на своите Разпръсквания на Разпръскванията. Хората, чийто представител бе тази почитаема мама, не бяха съумели да намерят начин за проследяване на не-корабите. Това е причината, разбира се! С всички сили се стремяха да ги зърнат — също като вещиците от Бене Гесерит.
— Искате да разберете как да неутрализирате невидимостта на не-корабите — заключи той.
Думите му очевидно я извадиха от равновесие. Не ги бе очаквала от елфоподобното човече, седнало пред нея.
Забеляза как върху лицето ѝ последователно преминават страх, гняв и решимост, преди да надене отново маската на хищник. Все пак вече знаеше — бе разбрал.
— Ето какво правите с вашия гола̀ — каза тя.
— Това е, което вещиците от Бене Гесерит целят с него — излъга Уаф.
— Подцених те. И ти ли сбърка като мен?
— Мисля, че не, почитаема мамо. Очевидно схемата за целенасочено размножаване, по която си създадена, е страхотна. Не се съмнявам, че можеш да ме убиеш с един ритник преди да успея да мигна. Вещиците не са от твоята категория.
Чертите на лицето ѝ омекнаха от удоволствие.
— Какви слуги ще са ни тлейлаксианците — по желание или по принуда? — запита с хитра усмивка.
Той реши да не крие силния си гняв:
— Робство ли ни предлагате?!
— Една от възможностите за избор.
Е, сега я хвана натясно! Нейната арогантност говореше за слабостта ѝ. Полюбопитства с хрисим глас:
— Какво ми нареждаш да правя?
— Ще се върнеш с две по-млади почитаеми мами като твои гостенки. Ще преминат с теб програмата за размножаване. И ще те научат как ние постигаме състояние на екстаз…
Уаф бавно вдиша и издиша — два пъти.
— Да не би да си безплоден? — попита тя.
— Само лицетанцьорите ни са стерилни хибриди.
Би трябвало вече да го е научила, всички го знаеха.
— Назоваваш се маха̀й, Майстор на майсторите, а все още не си успял да направиш от себе си нещо по-специално.
И още, почитаема мамо и кучко такава! Наричам се машейх, а това може да те разсипе окончателно.
— Двете почитаеми мами, които изпращам с теб, ще огледат всичко, с което разполагат тлейлаксианците. После ще се завърнат с най-подробен отчет.
Той въздъхна, все едно се бе примирил:
— Хубавички ли са двете по-млади жени?
— Почитаеми мами! — веднага поправи грешката му тя.
— Само това име ли ползвате?
— Ако решат да ти кажат друго, могат да го сторят, но единствено те и никой друг.
После се наклони встрани и почука по пода с кокалчетата на костеливите си пръсти. В ръката ѝ проблесна метал. Следователно знаеше как да преодолее защитата на помещението, в което се намираха!
Люкът се отвори и влязоха две жени, облечени по същия начин. Черните им наметала обаче бяха с по-малко украса, а и самите те изглеждаха по-млади. Уаф ги загледа внимателно. И двете ли бяха… Опита се да не издаде обзелото го въодушевление, но знаеше, че не е успял напълно. Няма значение! Нека по-възрастната да мисли, че се възхищава на хубостта им. По знаци, познати само на Майсторите, той видя, че една от новодошлите е от новите лицетанцьори. Подмяната е била извършена успешно. Изгубените не бяха я разкрили! Тлейлаксианците преминаваха през още едно важно препятствие. Дали и в Бене Гесерит щяха да се окажат слепи за новите голѝ?
— Оказа се забележително сговорчив по отношение на онова, с което ще бъдеш възнаграден — каза възрастната почитаема мама.
— Виждам и признавам силата ви, почитаема мамо — отвърна той.
Изреченото бе истина. Наведе глава, за да скрие решимостта, за която знаеше, че не може да бъде изтрита от очите му.
Тя посочи новодошлите.
— Ето двете, които ще те придружат. И най-дребната им прищявка е заповед за теб. Към тях трябва да се отнасят с възможно най-голяма чест и уважение.
— Разбира се, почитаема мамо. Продължавайки да държи сведена главата си, той вдигна нагоре ръце, сякаш за поздрав и същевременно в знак на покорство. От всеки ръкав изсвистя по една стреличка. В мига, когато освобождаваше спусъците на стрелометите, Уаф отскочи рязко встрани заедно със стола си. Движението му обаче се оказа недостатъчно бързо. Десният крак на възрастната почитаема мама, изстрелян мълниеносно, го удари със стъпалото си в лявото бедро, отхвърляйки го обратно на стола-люлка.