Жреците се оттеглиха встрани шокирани, видимо ужасени.
— Махайте се! — изкомандва Каниа.
Нищо не можеше да скрие отмъстителното сияние върху нейното лице. Самата тя не беше включена в списъка на злите, а присъстващите тук мъже вече носеха табелка с надпис „харам“! Сигурно бяха сторили нещо отвратително, за да прати Бог детето-жрица, та да ги укори и накаже. Можеше да го повярва за тях. Колко рядко се отнасяха към нея така, както заслужаваше!
Служителите се закланяха, отстъпвайки заднешком като напъдени псета, и напуснаха стаята. Между излезлите в преходното помещение се намираше и Дроминд историк и езиковед — мургав мъж, чийто ум бе сякаш в непрекъснато движение и се забиваше във всевъзможни идеи така, както човката на лешоядна птица се навира в мърша. Когато вратата на стаята се затвори след тях, той поясни на силно треперещите си колеги, че Шийена е съвременна форма на древното име Сиона.
— Всички знаете мястото на Сиона в някогашната история — каза Дроминд. — Служила е при Шай-хулуд по време на Неговата трансформация в Раздвоения Бог.
Един сбръчкан по-възрастен жрец с тъмни устни и бледи, светещи очи го погледна с удивление:
— Изключително любопитно — отбеляза Стирос. — В Устните Истории се твърди, че тя е била средството за Неговия преход в Много, излезли от Един. Мислиш ли, че…
— Да не забравяме за превода, който Хади Бенотт направи на самите Божии свети думи — прекъсна ги друг жрец. — Шай-хулуд е споменаван много пъти във връзка със Сиона.
— И не винаги с благосклонност — припомни им Стирос. — Не забравяйте цялото ѝ име, което е Сиона Ибн Фулд ал-Сейефа Атреидес.
— Атреидес — пошепна друг от групата.
— Трябва внимателно да я проучим — каза Дроминд.
Млад прислужник-вестител и послушник бързо се вмъкна в коридора и ги огледа, докато зърна Стирос. Посочи го и каза:
— Налага се веднага да напуснеш.
— Защо? — чу се негодуващ глас от тълпата на изпъдените.
— Тя ще бъде преместена в жилището на Върховния жрец — поясни прислужникът.
— По чие нареждане? — попита Стирос.
— Самият Върховен жрец Туек го издаде. Те всички го чуха — младежът махна в посоката, от която бе дошъл, без да съобщи повече подробности.
Ала жреците, струпани в преходното помещение, го разбраха. Стаите можеха да бъдат оформени така, че да препращат гласовете в съседни на тях помещения. А там винаги имаше кой да слуша.
— И какво толкова са чули? — попита Стирос с осезаемо несигурен старчески глас.
— Тя поиска най-доброто жилище за себе си. След малко ще я преместят. Не бива да види нито един от вас тук.
— А какво да правим ние? — не престана с въпросите си Стирос.
— Проучвайте я — каза Дроминд.
Преходното помещение веднага бе опразнено и всички се заеха с внимателно изучаване на Шийена. През последвалите години моделът-първообраз на изреченото тук щеше да остави отпечатък върху живота на всеки от тях. Обичайната практика, съсредоточена сега около момичето, предизвика промени, доловени и в най-далечните окрайнини на установеното от Раздвоения Бог влияние. Две думи възпламениха промяната:
„Проучвайте я“.
„Колко е наивна — мислеха жреците. — Колко е любопитна с наивността си. Все пак може да чете, а прояви и голям интерес към Светите Книги, които намери в квартирата на Туек, превърнала се в нейно жилище.“
Всичко по йерархическата стълба се раздвижи, за да я умилостиви. Туек се нанесе в жилищното помещение на своя първи помощник, след което шумното слизане продължи по-надолу. Моделиери чакаха Шийена за мерки. Специално за нея беше приготвен съвременен вариант на влагосъхраняващ костюм. Сдоби се с няколко нови роби от предназначената за жреците материя в златисто и бяло, гарнирана с пурпурна украса.
Хората започнаха да отбягват историка-езиковед Дроминд. Той пък не преставаше да задържа натрапчиво за продължителни разговори своите познайници, тълкувайки историята на оригиналната Сиона, сякаш можеше да съобщи нещо важно за сегашната притежателка на древното име.
„Тя е била жена на свети Дънкан Айдахо — припомняше Дроминд на всеки, хванат от него за слушател. Навсякъде имат наследници.“
„Наистина ли? — отвръщаше най-често слушателят. Извини ме, но не мога да остана повече. Тръгнал съм по спешна работа.“
Първоначално Туек прояви немалко търпение по отношение на Дроминд. Разказите му бяха интересни и очевидно полезни.
„Бог ни е пратил нова Сиона — казваше Върховния жрец. — Трябва да бъде ясно на всички.“
Дроминд замина и се върна с допълнително количество незначителни подробности от миналото: