— Сега намереното в Дар-ес-Балат придобива нов смисъл — поясни той на Хедли Туек. — Дали да не продължим с изпитанията и сравнителните проучвания на детето?
Беше се закачил за Върховния жрец веднага след закуска. Остатъците от сутрешната порция на Туек все още стояха неприбрани от масата за сервиране на балкона. През отворения прозорец се чуваше шумното раздвижване в жилището на Шийена.
Туек вдигна предупредително пръст до устата си и заговори приглушено:
— Светото дете само избира къде да отиде. — Той приближи до стенната карта и посочи една пустинна област на югозапад от Кийн. — Очевидно тук е мястото, интересно за нея. То „я вика“, за да бъдем по-точни…
— Разбрах, че често ползва речници — вметна Дроминд. — Сигурно е, че това не може да бъде…
— Тя ни проверява — прекъсна го Туек. — Недей да се заблуждаваш.
— Господарю, но Шийена задава съвсем детски въпроси на Каниа и Алхоза.
— Не оспорвай моята преценка! Наистина ли се осмеляваш?
Дроминд разбра със закъснение, че е престъпил позволените граници. Притихна, макар цялото му изражение да говореше за потока от неизречени думи, струпани в него.
— Бог я е изпратил, за да изкорени злото, пропълзяло в редовете на миропомазаните — каза Туек. — А сега си тръгвай! Моли се и се питай дали същото зло не се е загнездило и в тебе.
След като Дроминд си отиде, Върховният жрец повика свой верен помощник и попита:
— Къде е Светото дете?
— Отиде в пустинята, господарю, за среща с Отца си.
— На югозапад ли?
— Да, господарю.
— Дроминд трябва да бъде откаран далече на изток и оставен сред пясъците. Поставете няколко кречетала, за да сме сигурни, че няма да се върне.
— Дроминд ли, господарю?
— Да, Дроминд.
Дори след като многознаещият историк прие друга форма в Устата на Бога, жреците продължиха да следват първоначалното му предписание. Проучваха Шийена.
Шийена също се учеше.
Постепенно, толкова бавно, че самата тя не можеше да открие мястото на отправната точка, бе започнала да осъзнава огромната си власт над всички около себе си. В началото беше като на игра, сякаш в безкраен Ден на детето, когато възрастните просто се прескачат да задоволяват всяка прищявка. Оказа се обаче, че нито един неин каприз не бе прекалено труден за изпълнение.
Някакъв рядък плод ли иска на масата си?
Сервираха ѝ го в златен поднос.
Онова ли дете, което е зърнала долу в гъмжащите улици, желае за другарче в игрите?
Набързо довеждаха детето в жилището в храмовия комплекс. След като уплахата и силната изненада преминеха, то можеше да участва в някое от забавленията, наблюдавани внимателно от жреците и жриците. Безгрижните подскачания из градината на покрива, шепота, смеховете — всичко бе подлагано на съсредоточен анализ и премисляне. За Шийена страхопочитанието, което ѝ засвидетелстваха дори децата, се оказа неприятен товар. Рядко искаше да доведат някое от тях за втори път, тъй като предпочиташе да научава нови неща от различни мимолетни приятелства…
Жреците не стигнаха до съгласие за невинния характер на подобни срещи. Шийена научи, че дечицата биват подлагани на крайно неприятен разпит и нахока безмилостно вардияните си. Както бе редно да се очаква, приказките за нея плъзнаха из Ракис, а после напуснаха и очертанията на планетата. При Сестринството се трупаха отчети. Годините се изнизваха в нещо като блажено самовластие, подхранващо любопитството ѝ. А то сякаш беше безгранично. Нито един от непосредствено ангажираните служители и помощници не мислеше за образователния процес като за обучение по същество; Шийена учеше жреците на Ракис, те също я обучаваха на свой ред. Но в Бене Гесерит веднага забелязаха тази особеност в нейния живот и внимателно следяха по-нататъшното и развитие.
„Намира се в добри ръце. Засега я оставете, докато стане готова за нас — разпореди се Тараза. — Осигурете ѝ постоянна защита и се погрижете отчетите редовно да идват до мен.“
Шийена не спомена и дума нито за своя произход нито за онова, което Шейтан бе причинил на семейството ѝ и съседите. Станалото беше личен въпрос между Шейтан и нея. Прие мълчанието си като отплата за пощадата.
Някои неща постепенно започнаха да избледняват за момичето. Отиде още няколко пъти в пустинята. Любопитството ѝ не стихваше, но започна да разбира, че няма да намери сред пясъците обяснението за странното поведение на Шейтан към собствената ѝ личност. И макар вече да знаеше, че на Ракис има посолства на различни сили, съгледвачите на Бене Гесерит в редовете на прислугата бяха сигурни, че засега Шийена не показва особен интерес към Сестринството. Измислени бяха необвързващи отговори, считани като задоволителни, за редките ѝ въпроси.