В прав текст Тараза изпрати указания на своите ракиански съгледвачи:
„Дългите поколения подготвителна работа се оказаха период на усъвършенстване. Нашият ход ще бъде в точно определен момент. Вече няма съмнение, че тя е детето, което ни трябва.“
Моето мнение е, че в човешката история няма друга сила, която да е донесла по-големи страдания от реформаторите. Намерете някой, който казва: „Нещо трябва да се направи!“, и аз веднага ще ви посоча главата, пълна със зловредни помисли и намерения, за които самата тя не знае изход. Ние обаче сме длъжни винаги и с всички сили да търсим потока на естественото развитие на нещата и да се движим с него!
Надвисналото от облаци небе сякаш полека се вдигаше нагоре заедно с изкачващото се слънце, увеличавайки мириса на тревата и близката гора, плътно събран в утринната влага.
Дънкан Айдахо бе застанал до един Забранен прозорец и вдишваше дълбоко този аромат. Сутринта Патрин му бе казал:
— Вече си на петнайсет години. Трябва да се възприемаш като млад мъж. Не си дете.
— Рожден ден ли имам?
Бяха в спалнята на Дънкан и Патрин току-що го бе събудил с чаша сок от цитрусови плодове.
— Не знам кога е рожденият ти ден.
— Голѝте имат ли рождени дни?
Помощникът не отговори. Беше забранено да се говори с гола̀та за голѝ̀.
— Шуонгю не ти разрешава да ми отговориш, нали? — каза Дънкан.
Патрин поде с очевидно затруднение:
— Башарът ми нареди да ти съобщя, че днес утринната подготовка в клас ще закъснее. Иска да продължиш с упражненията за крак и коляно, докато те потърсят.
— Нали вчера ги правих!
— Само ти предавам заповедите му — помощникът взе празната чаша и излезе.
Дънкан бързо се облече. Щяха да го чакат за закуска в Пълномощничеството. Да вървят по дяволите! Притрябвала му е тяхната закуска. Какво му става на башара? Защо не може да започне класните си занимания? Упражнения за крак и коляно! Нищо повече от измислица на Тег, който сигурно трябва да свърши нещо непредвидено. Ядосан, той пое по Забранен път към Забранен прозорец. Да накажат проклетата охрана!
Миризмите, идващи от отворения прозорец, му напомняха за нещо познато, макар че не можеше да приведе в порядък спомените, надничащи в окрайнините на собственото му съзнание. Знаеше само, че там има какви ли не. Странно познатото едновременно го плашеше и привличаше, също като пристъпването по ръба на отвесна скала или откритото противопоставяне на Шуонгю. Никога не бе вървял по ръба на отвесна скала, нито пък бе демонстрирал открито неподчинение, но поне си представяше и едното, и другото. Когато зърна в един справочник за филми холофотографията на пътечка по ръба на стръмна пропаст, усети свиване в стомаха. Усещането бе същото, както когато си представяше своето гневно непокорство спрямо комендантката на кийпа. Някой друг се намира в ума ми — помисли той. По-точно — не в ума, а в тялото. Имаше усещането за вече преживени неща, сякаш току-що се бе събудил с мисълта за нещо сънувано, без да може точно да си го спомни. Цялата съноподобна бъркотия говореше за познания, за които знаеше, че не би могъл да притежава. И все пак ги имаше.
Можеше да назове някои от дърветата, чиято миризма долавяше, въпреки че имената им липсваха в книгите от библиотеката. Забраненият прозорец беше наречен така, защото се намираше на една от външните стени на кийпа и можеше да бъде отварян. Често го открехваха за вентилация, както бяха сторили и сега. До прозореца се стигаше от неговата стая, като за целта трябваше само да се покатери и прекрачи през парапета на един балкон, след което да се спусне през въздуховодната шахта на складовото помещение. Беше свикнал да го прави, без да оставя никакви следи по парапета, склада или шахтата. Доста рано бе разбрал, че обучаваните в Бене Гесерит умеят да разчитат и най-незначителни следи и знаци. Самият той разпознаваше много от тях благодарение на уроците на Тег и Лусила.
Застанал в сянката на горното преходно помещение. Дънкан съсредоточи вниманието си върху преливащите една в друга гънки на терена, по които гората сякаш се катереше към скалите. Нещо в нея силно го привличаше А иглолистните дървета, успели да стигнат до високото, притежаваха направо магическа сила. Не беше трудно да си представи, че човешки крак никога не е стъпвал там. Колко хубаво би било да се загуби по онези места, да бъде само собствената си личност, без да се безпокои, че в него живее друг човек. Чужденец, сам със себе си.