Лусила обаче разпозна раздвоението му. Тя каза на Шуонгю:
— Мисли си, че е редно да се бои от мистичните сили и да ги отбягва, ако е възможно. Докато продължава да упорства в това свое вярване, няма да може да ползва най-същностното от нашите познания.
Срещнаха се само двете в работния кабинет на възрастната света майка, като поводът беше формулираното от самите тях „редовно събиране за оценка на обстановката.“ Избраха времето малко след леката вечеря. Наоколо в кийпа се носеха звуците от часовете на прехода — нощните патрули поемаха задълженията си, а свободните от служба се наслаждаваха на един от кратките периоди на безделие. Кабинетът на Шуонгю нямаше пълна звукова изолация, което следваше да се разглежда като съзнателен принос на обновителите на Сестринството. Тренираните сетива на една света майка можеха да доловят и разкрият много неща само от звуците около нея.
Шуонгю изпитваше все по-голямо затруднение по време на „редовните събирания за оценка на обстановката“. Ставаше все по-очевидно, че Лусила няма да може да бъде спечелена от противопоставящите се на Тараза. Беше се оказала имунизирана срещу всички машинации и хитрувания, намиращи се на въоръжение у една бене-гесеритка. А най-страшното беше, че Тег и тя съвместно създаваха и отглеждаха опасни умения у гола̀та. Прекалено опасни — в допълнение на всички друга проблеми. Уважението на Шуонгю към Лусила продължаваше да нараства.
— Той мисли, че си служим с окултни сили, за да ползваме практически нашите умения — добави влязлата. — Как е могла да му хрумне толкоз странна идея?
Шуонгю почувства неизгодното положение, в което я поставяше зададеният въпрос. Нима младата света майки вече знаеше, че идеята е била съзнателно внушена, за да бъде отслабен гола̀та?
„Непокорството е престъпление срещу Сестринството!“
— Ако той иска да придобие нашите познания, със сигурност може да ги получи от теб — отвърна Шуонгю Това беше самата истина, независимо от съдържащата се в нея опасност.
— Желанието му за знания е най-доброто мое средство за упражняване на влияние — рече Лусила. — Но и двете знаем, че то е недостатъчно.
В тона ѝ не се долавяше укор, ала Шуонгю го почувства.
По дяволите! Опитва се на мен да наложи убеждения!
Няколко отговора тутакси обявиха своята готовност в съзнанието ѝ.
Не съм изпълнила собствените си заповеди. Пфу! Какво отвратително извинение!_ Отношението към гола̀та отговаря на стандартната практика на подготовка в Бене Гесерит. _Непълно и невярно. Още повече, че гола̀та не бе стандартен обект на образование. В него имаше дълбини, съответстващи само на бъдеща света майка. И точно в това беше проблемът!
— Допуснах грешки — каза тя.
Охо! Тези думи бяха с двустранен ефект и не можеха да не бъдат оценени от друга света майка.
— Не си допуснала никаква грешка, когато си го поставила на мястото му — възрази Лусила.
— Но пропуснах да преценя, че друга света майка би могла да посочи грешките му — настоя Шуонгю.
— Нуждае се от нашите умения и сили, само за да избяга от нас. Мисли си: Един ден ще знам колкото тях и тогава ще се измъкна.
Тъй като другата жена не отговори, Лусила додаде:
— Постъпила си умно, защото ако той избяга, ще трябва да го преследваме и самите ние да го унищожим.
Шуонгю се усмихна.
— Няма да повторя твоята грешка — тръсна глава Лусила. — Казвам ти открито онова, за което знам, че тъй или иначе ще видиш. Сега разбирам, защо Тараза е изпратила Впечатка при толкова младо същество.
Усмивката на възрастната света майка се изпари.
— Какви ги вършиш?
— Привързвам го към себе си така, както правим това с всички наши послушници и техните учители. Отнасям се към него с откровеност и преданост, сякаш е един от нас.
— Но той е мъж!
— Следователно ще му се размине само агонията с подправката и нищо друго. Според мен той реагира с отзивчивост.
— А когато дойде времето за последния етап от впечатването? — тревожно попита Шуонгю.
— Да, тогава няма да е лесно. Ти мислиш, че това ще го унищожи. Какъвто беше и планът ти, разбира се.
— Лусила, Сестринството не следва еднозначно плановете на Тараза за последния гола̀. Знам със сигурност, че си наясно по този въпрос.