Да, бе дошло времето на най-силния аргумент, а фактът, че си послужи с него именно сега, говореше сам за себе си. В Бене Гесерит бяха дълбоко вкоренени страховете, че може да бъде създаден нов квизац хадерах, така че и разногласията представляваха сравнима с тези опасения величина.
— Генетичната му подкладка е първична, а и той не е бил подготвян за квизац хадерах — каза Лусила.
— Да, но тлейлаксианците са бърникали в генетичното му наследство!
— По наше нареждане. Ускориха неговите нервни и мускулни реакции.
— Само това ли?
— Запознала си се с резултатите от клетъчните му проучвания — отвърна Лусила. — Ако можехме да свършим работата на онези от Тлейлакс, те просто нямаше да ни трябват. Щяхме да имаме собствени аксолотлови резервоари.
— Може би мислиш, че са скрили нещо от нас?
— Цели девет месеца е бил напълно извън контрол и без каквото и да е наблюдение!
— Познавам до един всички доводи от подобно естество — небрежно махна с ръка Лусила.
Шуонгю вдигна длани, за да демонстрира, че се предава.
— Е, тогава той целият е твой, света майко. И последствията ще бъдат за твоя сметка. Но няма да можеш да ме отместиш от сегашния ми пост, независимо от отчетите ти до Дома на Ордена.
— Да бъдеш сменена като комендант на кийпа? В никакъв случай. Не искам фракцията ви да прати някого, когото не познаваме.
— Има граница, до която мога да търпя обиди — предупредително рече Шуонгю.
— Съществуват такива и за предателството, приемливи от Тараза.
— Ако се пръкне друг Пол Атреидес, или, пази боже, друг Тиран, заслугата ще бъде нейна. Предай ѝ го от мое име.
Лусила се изправи и каза:
— Трябва да знаеш още, че тя възложи изцяло на моята преценка количеството меланж, който ще поема гола̀та. Вече започнах да увеличавам дозата.
Шуонгю удари с юмруци по работното си писалище:
— Вървете всички по дяволите! Да видим какво ще изсипете на главите ни!
Загадката около тлейлаксианците сигурно е скрита в тяхната семенна течност. Нашите изследвания доказват, че спермата им не пренася генната информация по установения модел. Появяват се пропуски. Всеки проучван от нас тлейлаксианец съумя да прикрие същината на личността си. Те притежават естествен имунитет спрямо иксианската сонда! Засекретяване и на най-ниски нива е тяхната съвършена броня и най-силното им оръжие.
В едно утро през четвъртата година от престоя на Шийена в светото убежище на жреците шпионските донесения предизвикаха по-специален интерес сред съгледвачите на Бене Гесерит, пребиваващи на Ракис.
— Казваш, че е на покрива, така ли? — попита светата майка — комендант на ракианския кийп.
Изпълняващата тази длъжност Тамалани бе служила и преди на Гамму и знаеше повече от другите за интересите на Сестринството и очакваните от тях постижения тук. Докладът на местните съгледвачи бе прекъснал закуската ѝ — конфитюр от цитрусови плодове, гарниран с меланж. Приносителката на съобщението стоеше спокойно до масата, докато Тамалани препрочиташе доклада.
— Да, света майко, на покрива — потвърди тя. Комендантката я погледна. Кипуна беше послушница, родена на Ракис и подготвена за изпълнението на деликатни местни задачи. След като преглътна хапката си, светата майка се разпореди:
— Върни ги обратно! Точно това ли каза тя?
Кипуна кимна отсечено. Бе разбрала въпроса. Дали Шийена е дала нареждането със съзнателно заявена власт?
Тамалани отново се загледа в доклада, търсейки осезаеми за тренираните ѝ сетива сигнали. Беше доволна, че са пратили именно Кипуна. Ценеше способностите ѝ. Ракианката имаше меко закръглено лице и бухнала коса, типични за по-голямата част от жреческото съсловие на Ракис, но мозъкът под тази коса се отличаваше с напълно различна нагласа.
— Беше недоволна — каза Кипуна. — Топтерът мина ниско над покрива и тя видя съвсем ясно двамата затворници, оковани с белезници. Знаеше, че ги откарват за изпълнение на смъртна присъда в пустинята.
Тамалани остави доклада и се усмихна:
— Значи тя нареди да върнат затворниците при нея? Много ми харесаха думите, с които си е послужила.
— Да ги върнат обратно ли? Прилича ми на обикновена заповед. Какво толкова им е хубаво на думите?
Комендантката оцени по достойнство пряко изразения интерес във въпроса на послушницата. Явно Кипуна не искаше да пропусне възможността да разбере по какви пътища се движи мисълта на една опитна света майка.
— За мен е интересна друга част от нейната постъпка — поясни Тамалани. После се наведе над доклада и прочете на глас: