„Подсилихме у населението вярата му за сбъдване на желанията“ — докладва Тамалани.
Мислеше за родените в Бене Гесерит фрази със специално предназначение, докато четеше повторно последния си отчет: „Шийена е онази, която дълго чакахме.“
Казаното беше достатъчно просто, така че смисълът му позволяваше широко разпространение, без да има опасност от нежелателно изопачаване.
„Детето на Шай-хулуд идва, за да накаже жреците!“
В този случай нещата бяха малко по-комплицирани. Няколко жреци загинаха из тъмните алеи в резултат на прекомерна разпаленост у народните маси. Стигна се до нарастване на тревогата в средите, подкрепящи жреческото съсловие, това от своя страна намери израз в предсказуеми лошавини за населението като цяло… Тамалани се сети за делегацията, посетила Шийена като резултат от тревогата и смута, овладели съветниците на Туек. Седмина жреци, водени от Стирос, се появиха по време на обяда на момичето с едно дете от улицата. Узнала предварително за събитието, комендантката се разпореди за съответната подготовка, благодарение на която ѝ беше предоставен таен запис на случката с отчетливо изговорени думи, ясно изражение на всяко лице, та дори и с неизказаните мисли, доловими за тренираното око на една света майка.
— Принасяхме жертва на Шай-хулуд! — гласеше протестът на Стирос.
— Туек ви нареди да не спорите с мен по въпроса — каза Шийена.
Ех, да можеха всички да видят ехидните усмивки на бене-гесеритките заради неудобството, в което се озова той заедно с останалите жреци!
— Но Шай-хулуд… — започна Стирос.
— Шейтан! — поправи го Шийена, а изражението на лицето ѝ говореше ясно:
„Нищо ли не сте знаели вие, жреци-глупци?“
— Винаги сме мислели, че…
— Грешили сте! — почти викна момичето и тропна с крак.
Стирос се престори, че има нужда от указания:
— Можем ли да приемем, че Шай-хулуд в образа на Раздвоения Бог, също е Шейтан?
„Какъв съвършен глупак е само — помисли Тамалани. Дори обикновено пубертетче би могло да го обърка, какво остава за Шийена.“
— Всяко дете от улиците го знае — издекламира тя.
Стирос лукаво се опита да я подхлъзне:
— Откъде си толкова сигурна какво има в главите на уличните деца?
— Лошо постъпваш, когато се съмняваш в думите ми — осъдително каза Шийена, свикнала вече да използва често този отговор, защото бе разбрала, че Туек почти веднага научава за станалото и пейзажът се променя в недобра за събеседника ѝ светлина.
Разбра го и Стирос. Видя се принуден да чака със сведен поглед, докато девойчето, внезапно преминало към безкрайно търпеливия тон на възрастен човек, който разказва на дете някаква стара легенда, продължи да му обяснява, че както бог, така и дявол, а възможно е и двамата, могат да намерят обител в червея от пустинята. Хората просто трябва да го приемат като факт. Подобни неща не се оставят за разрешаване от човешки същества.
За подобна ерес Стирос бе изпращал хора при Бога на пясъците. Изражението му (грижливо записано за внимателен анализ в Бене Гесерит) говореше, че безумните идеи винаги са се пръквали от боклука в дъното на тази голяма купчина, носеща името Ракис. Но сега нещата бяха други! Налагаше му се да се опълчи срещу твърдението на Туек, че от устата на Шийена се разнася самата Божа истина!
Загледана в записа, Тамалани прецени, че гърнето ври много добре. Така и докладва в Дома на Ордена. Съмнения мъчеха Стирос; съмнения се ширеха за всичко, с изключение на вярата и предаността на населението към необикновеното момиче. Близки около Туек шпиони свидетелстваха, че той дори е започнал да се съмнява в правотата на решението си да припомни случилото се с историка-езиковед на име Дроминд.
„Прав ли беше Дроминд в своите съмнения за нея?“ — питаше Туек стоящите около себе си.
„Не може да е бил!“ — твърдяха подмазвачите.
Какво друго биха могли да кажат? Върховният жрец не взима погрешни решения. Бог не би позволил. Ала Шийена продължаваше да го обърква. Тя сякаш препрати делата на голям брой предишни Върховни жреци в някакъв страшно прашен архив. Отвсякъде заваляха искания за нови тълкувания.
А Стирос не преставаше да задава на Туек един и същи въпрос: „Какво наистина знаем за нея?“
Тамалани разполагаше с подробен отчет за последния сблъсък между двамата. Стирос и Туек сами (както си мислеха), потънали в дълбок спор късно през нощта в жилището на Върховния жрец, разположени удобно в рядко срещаните биологични фотьойли в син цвят, които се самонастройваха по очертанията на тялото на седящия, се намираха близо един до друг пред традиционния плодов десерт, гарниран обилно с меланж. На холофотографския запис на срещата, с който се бе сдобила комендантката, се виждаше единичен светоглобус на жълт светлинен режим, носещ се от суспенсорни приспособления близо над двамата така, че приглушената светлина да не дразни уморените им очи.