В стаята имаше някаква странна миризма. Той внимателно подуши. Шере! Дали Тараза и нейните хора се бяха застраховали срещу иксианския специалитет на сондиране? Преди да се качи на спомагателния кораб, бе глътнал обичайната капсулка шере. В главата си имаше прекалено много познания, полезни за някой враг. Фактът, че Тараза бе оставила мирис на шере из своите покои, убедително доказваше нейната осведоменост за наличието на наблюдател, чието досадно присъствие не е могла да предотврати.
Самата тя влезе през фините завеси. Изглежда уморена, веднага отбеляза Тег. Тази подробност му направи впечатление, тъй като сестрите можеха да прикриват умората си почти до мига, когато се сриваха от изтощение. Дали енергийният ѝ заряд бе наистина изчерпан, или измамливият жест отново бе адресиран към скрития наблюдател?
Старшата света майка се спря и проницателно го огледа. Прецени, че башарът е остарял още в сравнение с последната ѝ среща с него. Службата му на Гамму бе оказала своето въздействие, но самият факт ѝ вдъхна увереност. Очевидно си вършеше работата.
— Майлс, бързата ти реакция се оценява по достойнство — каза тя.
Оценява по достойнство! Уговорен между тях израз за: „Тайно ни наблюдава опасен враг.“
Башарът кимна, а погледът му се отправи към завесите, откъдето бе влязла Тараза.
Тя се усмихна и пристъпи напред. Отчела бе, че у Тег не се забелязват никакви следи от меланжовия цикъл. Напредналата му възраст неизменно пораждаше съмнението, че може би прибягва към познатия ефект на подправката. Но нищо в него не разкриваше дори най-малкия белег на пристрастяване към меланжа, типично дори за най-устойчивите, усетили приближаващия край. Носеше старата си униформена куртка на върховен башар, ала без златните звезди на рамото и яката. Посланието му не бе трудно за разчитане: „Спомни си, че ги спечелих, докато ви служех. И този път не ви подведох.“
Очите му спокойно я оглеждаха и явно нищо не оставаше извън неговата преценка. Видът му говореше за вътрешно спокойствие, превъзмогнало тревогите и опасенията, които със сигурност изпълваха съзнанието му в момента. Стоеше и очакваше нейния сигнал.
— Гола̀та трябва да бъде разбуден до пълно осъзнаване при първа възможност — каза тя и направи знак с ръка да не я прекъсва. — Видях отчетите на Лусила и знам, че е твърде млад. Но трябва да действаме.
„Казва го за онези, които ни следят“ — даде си сметка Тег. Трябваше ли да вярва на думите ѝ ? — Нареждам ти да го разбудиш — повтори тя и сгъна лявата си китка като знак на потвърждение според техния таен език.
Значи е вярно! Башарът погледна към завесите, скриващи входа, откъдето бе влязла Тараза. Кой ли подслушваше там?
Превключи на способностите си като ментат. Липсваха части от цялото, но това не можеше да го спре. Един ментат работи и с част от необходимото му, стига то да е достатъчно за изграждането на първообраза. Понякога и най-общият контур върши работа. Той очертава неясната форма, която допълнително може да се запълни с липсващото. По принцип ментатите рядко разполагаха с цялата желана от тях информация; той обаче бе привикнал да долавя първообразите, да разпознава системите и по този начин да вижда нещата в пълната им завършеност. Припомни си как е бил обучаван, за да овладее основния смисъл на военното изкуство: подготвяш новобранеца да насочи оръжието и да се прицели правилно.
Тараза го бе взела на прицел. Неговата оценка за ситуацията бе потвърдена.
— Ще направят отчаяни опити за убийството или залавянето на нашия гола̀, преди да го разбудиш — каза тя.
Разпозна смисъла на изреченото от нея — безстрастно поднесени данни на ментат. Явно беше доловила превключването му на този режим.
Операцията за издирване на модел започна да се превърта в съзнанието му. Всичко започва с проекта на Сестринството за гола̀та; проектът не му е познат почти никак, но включва присъствието на младо женско същество на Ракис, което (така казват) може да се разпорежда с червеите. Голѝте Айдахо пък разполагат със своята привлекателност и с още нещо, което принуждава Тирана и тлейлаксианците да ги възпроизвеждат много пъти. Дънкановци като товар на борда! На каква служба е бивал този гола̀, че Тиранът да не го остави при мъртвите? А тлейлаксианците? В течение на хилядолетия претакат Дънкан Айдахо от аксолотловите си резервоари, дори след смъртта на Тирана. Продават дванайсет пъти гола̀та на Сестринството, което плаща с възможно най-твърдата валута — меланж от собствените си драгоценни хранилища. Защо приемат да им се плаща с нещо, което добиват в огромни количества? Отговорът е очевиден: за да изчерпат запасите на Сестринството. Специфична форма на алчност. Купуват превъзходство — игра на сила и власт.