Тег се спря и погледна леко надолу — към нея. Как би могла да узнае за случая? Доколкото му беше известно, никога не се бе виждал и разговарял с определено резервираната старша света майка. Дали пък не е бил предмет на специални обсъждания в Дома на Ордена? Предпочете да запази мълчание, принуждавайки събеседничката си да поддържа разговора.
— Сега ще предам дословно диалога между един мъж и моята родна майка — каза Одрейди. — Двамата се намират в леглото и мъжът ѝ доверява: „Осинових няколко деца, когато за първи път избягах от натрапчивата опека на Бене Гесерит. Когато мислех за себе си като за независимо действащ агент, свободен да се запише и да се бие навсякъде, където избере.“
Тег дори не направи опит да скрие изненадата си. Думите бяха лично негови! Паметта на ментат му каза, че Одрейди ги предаваше с точността на механично записващо устройство. Включително и интонацията!
— Да продължавам ли? — попита светата майка, тъй като той не сваляше очи от нейните. — Добре. Мъжът казва: „Естествено това стана още преди да ме изпратят на обучение за ментат. Знаеш ли как ми се отвориха очите тогава?! Разбрах, че нито за миг Сестринството не ме е изпускало от полезрението си! Никога не съм бил с подобно действащ служител!“
— Дори и в мига, когато изричах онези думи — повтори Тег.
— Съвършено вярно — тя настойчиво притисна ръката му, докато продължаваха да крачат из помещението. — Всички осиновени от теб деца бяха собственост на Бене Гесерит. Сестринството никога не би допуснало нашият генотипен материал да потъне в безпорядъка на общата маса.
— Нека тялото ми бъде предадено на Шейтан, тъй като Сестринството се грижи и за техните ценни гени.
— Аз ще имам грижата — рече Одрейди, — защото съм една от дъщерите ти.
Тег отново я принуди да спре.
— Мисля, че знаеш коя беше майка ми — каза тя и му направи знак да замълчи, когато той понечи да отговори. Имена не са нужни.
Башарът огледа внимателно лицето на жената до себе си и видя там познати някога черти. Майка и дъщеря си приличаха. Но как стояха нещата с Лусила?
Сякаш бе чула въпроса му, Одрейди каза:
— Лусила е от друга успоредна линия на целенасоченото размножаване. Не са ли наистина забележителни постигнатите чрез внимателния подбор и съчетаване резултати?
Тег се окашля. Не почувства никаква емоционална привързаност към новопоявилата се негова дъщеря. Думите и някои важни сигнали в поведението ѝ като цяло бяха приковали без остатък вниманието му.
— Нашият разговор не е случаен — каза той. — Всичко ли ми предаде? Мисля, че старшата света майка поиска…
— Има още нещо — кимна Одрейди. — Аз съм авторът на Манифеста. Написах го по нареждане на Тараза, като следвах нейните подробни указания.
Възрастният мъж огледа цялото огромно помещение, за да бъде сигурен, че никой не е чул току-що изреченото. После приглушено възкликна:
— Тлейлаксианците го разпространяват надлъж и нашир!
— Точно както очаквахме.
— Защо ми го казваш? Тараза заръча да ме подготвиш за…
— Ще дойде времето, когато ще трябва да знаеш крайната ни цел. Тя иска тогава сам да вземеш необходимите решения, за да се превърнеш наистина в свободен агент и посредник.
Още не бе завършила, когато съзря в очите му типичната изцъкленост на ментат.
Баща ѝ дишаше дълбоко. Зависимости и труп-ключове! Бидейки ментат, той долавяше структурните очертания на огромен модел, макар и отвъд обхвата на струпаните в него количества данни; близостта обаче беше ясно осезаема. Въпреки всичко и за миг не помисли, че разкритията биха могли да бъдат улеснени и ускорени от някаква изява на родителска привързаност. В цялата бене-гесеритска подготовка се долавяше същностното присъствие на нещо, строго обвързано с принципи, твърде догматично и обредно, напук на усилията каноните да бъдат пренебрегнати. Одрейди — дъщерята от неговото минало, беше пълноправна света майка, владееща необичайната мощ на съвършен контрол над своите мускули и нерви, както и цялостния набор на паметовото богатство откъм женска страна! Тя беше една от създадените със специално предназначение! Владееше трикове за оказване на натиск и насилие, за наличието на които малцина човешки същества подозираха. И въпреки всичките ѝ специфични черти, приликата и изявата на нейната същност бяха налице, а един ментат никога не би пропуснал да ги забележи.
Какво искаше?
Потвърждаване на бащинството ли? Нали винаги е разполагала с доказателства за онова, от което е имала нужда! Докато я наблюдаваше сега — нея самата и начина, по който търпеливо чакаше мислите му да се насочат към определено решение, Тег си спомни, че нерядко и изглежда с пълно право казваха, че светите майки вече не са типични представителки на човешката раса. Те се движеха някак си извън основния поток, може би успоредно на него самия, а може би просто потапяйки се там от време на време заради собствените си цели, но все по-категорично отделени от човешкия род. Това състояние беше техен отличителен белег, знак за идентичност, която ги доближаваше повече до отдавна мъртвия Тиран, отколкото до човешката маса, създала ги някога.