— Раздвоеният Бог се проявява чрез сегашната наша Сиона — бе казал той на Стирос, забелязвайки смущението по лицето на стария съветник. — Шийена е живият спомен за нея, за оня апарат с човешки образ и подобие, който Го преведе в днешните му части.
Стирос избухна гневно, изричайки неща, които не би дръзнал да повтори пред Съвета. Отиде твърде далеч, явно разчитайки на продължителната си връзка с Туек:
— Настоявам, че тя седи тук, заобиколена от хора на почтена възраст, чието единствено занимание е да се оправдават и да доказват правотата си пред нея.
— И пред Бога! — не можа да не се намеси Върховният жрец.
Приближавайки се плътно до него, Стирос процеди през стиснати зъби:
— Позволили сме ѝ да заеме центъра на една образователна система, пригодена да възприеме всичко, което тя поиска, със силата на своето въображение. Нищо не ѝ отказваме.
— И не бива да го правим.
Съветникът продължи, сякаш Туек не бе казал и дума:
— Каниа я е снабдила с писанията от Дар-ес-Балат!
— „Аз съм Книгата на Съдбата“ — монотонно изрече Туек, цитирайки думите на самия Бог, открити в хранилището в Дар-ес-Балат.
— Точно така! И тя се вслушва във всяка от тях!
— С какво те притеснява това? — попита жрецът с възможно най-спокойния си тон.
— Защото не ние проверяваме нейните познания, а тя подлага на проверка нашите!
— Бог трябва да го е поискал.
Нищо не можа да скрие силния гняв, залял лицето на Стирос. Туек продължи да го наблюдава, великодушно дал възможност на стария съветник да подреди и изложи нови доводи в своя защита. Подобни възможности бяха огромни, разбира се. Върховният жрец не отричаше фактите. Важни в случая бяха тълкуванията. И по-точно: защо именно той трябва да бъде окончателният тълкувател? Въпреки (а може би точно заради) начина си да правят обзор на историята жреците знаеха твърде много по въпроса защо и как Бог е взел решение да битува на Ракис. Те разполагаха със самия Дар-ес-Балат и с всичко в него — първата известна не-стая във вселената. Цели хилядолетия, докато Шай-хулуд се трудеше да превърне злачната планета Аракис(#) в пустинната Ракис, Дар-ес-Балат бе чакал под пясъците. От това Свято Хранилище жреческото съсловие бе взело и сега разполагаше със собствения глас на Бога, с Неговите думи в печатен текст и дори с холофотографии. Всичко беше обяснено и се знаеше, че пустинната повърхност на Ракис точно възпроизвежда първоначалната форма на планетата — как тя е изглеждала тогава, когато е била единственият познат източник на Святата Подправка.
— Шийена задава въпроси за Божието семейство — каза Стирос. — Защо ѝ трябва да пита за…
— Просто ни проверява. Дали Ги поставяме точно на Техните места. Тръгвайки от светата майка Джесика към сина ѝ Пол Муад’диб , за да стигнем до неговия син Лето II — Свят Небесен Триумвират.
— Лето III… — измърмори Стирос. — Този, който загина от ръцете на сардаукарите(#)? Какво да се каже за него?
— Внимавай, Стирос — монотонно изрече Туек. — Знаеш какво е казал по въпроса моят прадядо от същата тази пейка. Нашият Раздвоен Бог се е превъплътил, като част от Него е останала на небето, за да обмисля и крои Въздигането. Тази част остава безименна, каквато и трябва да бъде винаги Самата Същност на Бога!
— Така ли?
Туек долови ужасния цинизъм в гласа на възрастния мъж. Изреченото сякаш остана да трепти в натежалия от тамян въздух, призовавайки за жестоко възмездие.
— Е, тогава защо тя пита по какъв начин Лето се е превърнал в Раздвоения Бог? — продължи Стирос.
Нима поставяше под съмнение Светата Метаморфоза? Туек беше смаян.
— Ще ни осветли по въпроса, когато му дойде времето — каза той.
— Посредствените ни обяснения сигурно я хвърлят в тревога — подигравателно се отзова съветникът.
— Твърде много си позволяваш, Стирос!
— Наистина ли? Не ти ли се струва показателен нейният въпрос за начина, по който пясъчните твари блокират с херметична преграда почти цялата останала на Ракис вода, като по този начин връщат планетата към пустинното ѝ начало?
Върховният жрец се опита да прикрие растящия в него гняв. Стирос наистина бе представител на мощна фракция в жреческото тяло, но тонът и думите му отново повдигаха въпроси, на които отдавна бе отговорено. Метаморфозата на Лето II доведе до появата на безбройните пълчища на пясъчните твари, всяка понесла частица от Него. А от тварите се стигна до Раздвоения Бог. Цикличната последователност отдавна беше позната и превърната в култ. Да се поставя тя под съмнение, беше все едно да се отрича истинността на Бога.