Туек прецени, че го подлага на проверка. Говорещите с риби! Днешните носители на това название представляваха малка търговско-шпионска група на Ракис, състояща се от мъже и жени. Древните им корени никак не съответстваха на сегашната им дейност, а повечето от тях бяха и помощни ръце на иксианците.
— Съветниците на Говорещите с риби винаги са били мъже — каза Туек, като следеше внимателно за реакцията на Шийена.
— Следователно винаги е имало Дънкан-Айдаховци — вметна Каниа.
— Да, да, Дънкановци, разбира се. — Върховният жрец не се опита да скрие недоволната си гримаса, предназначена за жената, която винаги търсеше начин да го прекъсне.
Не обичаше да му напомнят за това особено историческо присъствие. Периодично появяващият се гола̀ и статутът му в Светата Войска носеха специфичния привкус на привилегиите за Бене Тлейлакс. Но нищо не можеше да промени факта, че Говорещите с риби бяха пазили от всякакви неприятности Дънкановците — в изпълнение на повелята на Бога, разбира се. Нямаше място за съмнения, че Дънкановците също бяха свещени, макар да попадаха в специална категория. Съгласно собствените писания на Бога самият Той бе убил неколцина от тях, очевидно превеждайки ги веднага на небето.
— Кипуна ми разказа за Бене Гесерит — каза Шийена. Как непредвидимо се стрелкаше мисълта й!
Туек се окашля, давайки знак за противоречивото си отношение към светите майки. Дължима бе почитта към онези, които бяха „обичани от Бога“ като Непорочната Ченои например. А първият Върховен жрец бе сътворил логично издържано описание как Светата Хви Нории в качеството си на Божия Невеста е била и света майка в сянка. Като отдаваше дължимото на посочените обстоятелства, жречеството изпитваше към Бене Гесерит някакво дразнещо го задължение, изпълнявано предимно посредством продажбата на меланж за Сестринството на цена, смайващо по-ниска от наложената от тлейлаксианците.
Шийена каза с внимателно подбрани извивки на гласа си:
— Хедли, разкажи ми нещо за Бене Гесерит.
Туек изпитателно заоглежда лицата на възрастните, събрани около нея, като се опитваше да улови там нечия усмивка. Просто не знаеше как да реагира, когато тя се обърна към него с малкото му име. От една страна, подронваше престижа му, но, от друга, му оказваше чест с близостта, която бе подчертала.
Бог ме подлага на горчиви изпитания — помисли той.
— Светите майки добри хора ли са? — попита момичето.
Туек въздъхна. Всички архиви потвърждаваха възраженията и резервите на Бога към Сестринството. Божиите слова по въпроса биваха внимателно разглеждани и предавани за окончателна оценка и тълкуване на Върховния жрец. Бог-Императорът не бе позволил на Сестринството да заплашва неговата Златна Пътека. Дотук нещата бяха ясни.
— Много от тях са добри — отвърна Туек.
— Къде най-близо има света майка? — поинтересува се Шийена.
— Тук, в посолството на Сестринството в Кийн — каза той.
— Познаваш ли я?
— Има много свети майки в кийпа на Бене Гесерит…
— А какво е кийп?
— Името, с което те наричат тукашния си дом.
— Трябва да е поверен на една от светите майки. Знаеш ли коя е тя?
— Познавах предишната. Казваше се Тамалани. Сега има нова, току-що пристигнала. Името ѝ е Одрейди.
— Странно име.
Туек споделяше това мнение, но рече:
— Един от историците ми каза, че е производно от името Атреидес.
Шийена се замисли върху чутото. Атреидес. Родът, сътворил Шейтан. Преди Атреидите е имало свободни и Шай-хулуд, Устната История, съхранена въпреки всички изрични забрани на жречеството, възпяваше сътвореното от най-бележития народ, живял на Ракис. Много нощи тя бе слушала същите имена в селцето си.
„Муад’диб създаде Тирана.“
„Тиранът създаде Шейтан.“
Нямаше усещането, че спори за истината с Туек. Днес той излъчваше странно уморен вид. Затова само разпореди:
— Доведи ми светата майка Одрейди. Кипуна прикри с ръка злорадата си усмивка. Слисан, Туек отстъпи крачка назад. Как да изпълни подобно искане. Дори ракианското жречество не можеше да нарежда на Бене Гесерит! Ами ако Сестринството му откаже? Би ли могъл да им дари меланж в замяна? Възможно е да се изтълкува като признание на слабост. Светите майки като нищо могат да започнат пазарлъци! Никой не познаваше живи същества, по-упорити и неотстъпчиви в сделките от тях. А новата, наричана Одрейди, изглеждаше като една от най-лошите. Само за миг всичко това прелетя през ума му.