Намеси се Каниа, за да смекчи неудобството, в което бе изпаднал.
— Навярно и Кипуна би могла да предаде поканата на Шийена — каза тя.
Върховният жрец хвърли бърз поглед към младата помощница. Да! Мнозина подозираха (очевидно и Каниа) , че Кипуна шпионира за Бене Гесерит. Впрочем на Ракис всички бяха нечии съгледвачи. Той измайстори най-благосклонната си усмивка, когато кимна към Кипуна:
— Познаваш ли някоя от светите майки?
— Някои от тях са ми познати, почитаеми Върховни жрецо — отвърна запитаната.
Поне все още не си спестява дължимото уважително отношение!
— Чудесно! — продължи Туек. — Ще бъдеш ли така любезна да се погрижиш благосклонната покана на Шийена да стигне до посолството на Сестринството?
— Ще се постарая с най-доброто от малкото, което мога, почитаеми Върховни жрецо.
— Сигурен съм, че ще го сториш!
С горделиво изражение Кипуна понечи да се обърне към девойката. Беше съвсем лесно да се даде ход на искането ѝ, имайки предвид техническите порядки на протокола, въведен от Сестринството. Помощник-жрицата се усмихна и отвори уста да каже нещо. В същия миг цялото ѝ внимание бе привлечено от някакво движение при парапета на около четирийсет метра зад тях. Нещо проблясна там на слънчевата светлина. Нещо малко и…
С приглушен вик Кипуна сграбчи Шийена и я тласна силно към слисания Туек, след което изкрещя:
— Бягай!
Сетне с мигновено движение се хвърли към бързо приближаващия блестящ предмет — малък ловец-преследвач(#) с опъната отзад дълга шигърова жица(#).
На младини Туек бе доста добър в играта с топка и бухалка. Инстинктивно подхвана Шийена; поколеба се за миг, само колкото да осъзнае опасността. После рязко се завъртя с извиващото се в ръцете му момиче, което протестираше със силни викове. Втурна се напред и буквално влетя в отворената врата на стълбището на кулата. Дочу трясъка на хлопналата зад гърба му тежка входна преграда и бързите стъпки на Каниа, която го следваше отблизо.
— Какво става? Какво има? — Шийена блъскаше с юмруци по гърдите му, без да спре да вика.
— Тихо… Замълчи! — изсъска Туек, когато стигна до първата площадка. Оттук към централната част на сградата водеха шахта-улей и суспенсорна система за спускане. Каниа спря до него, шумното ѝ дишане изпълни тясното пространство.
— Преследвачът уби Кипуна и двама от постовите гвардейци — задъхано изрече тя. — Разряза ги на парчета! Видях всичко. Бог да ни пази!
В главата на Туек бушуваше водовъртеж от мисли. Както шахтата-улей, така и суспенсорната система за спускане бяха плътно изолирани и наподобяваха дупки-канали, проядени от червеи по цялата дължина на кулата. Много подходящо място за саботаж. Нападението на покрива можеше да се окаже само детайл от доста по-сложен заговор.
— Пусни ме! — настоя Шийена. — Какво се случи? Туек ѝ позволи да стъпи на пода, но не разхлаби хватката на пръстите си около едната ѝ ръка. Наведе се над нея:
— Мила Шийена, някой се опитва да ни премахне. Устата на девойката беззвучно се отвори, преди тя да е в състояние да попита:
— Кипуна е пострадала, така ли?
Върховният жрец погледна нагоре към вратата на покрива. Идващият оттам звук не беше ли от орнитоптер? Стирос! Заговорниците с лекота биха могли да отвлекат три беззащитни жертви в пустинята!
Каниа вече бе успокоила дишането си.
— Чувам топтер — каза тя. — Не е ли по-добре да се махаме оттук?
— Ще слезем по стълбите — реши Туек.
— Но…
— Слушай какво ти казвам!
Той пое надолу към следващата площадка, като продължаваше да стиска здраво ръката на Шийена. В допълнение на шахтата-улей и суспенсорната система за спускане на тази площадка имаше и врата към широко заобикалящо преддверие. Само на няколко къси крачки зад него се намираше входът на Шийениното жилище, което някога беше квартира на самия Туек. Жрецът отново се поколеба.
— На покрива става нещо — пошепна Каниа.
Той сведе поглед към момичето, млъкнало от страх. Тънката ръка, която държеше, лепнеше от пот.
Да, от покрива идваше силен шум — викове, съсък на огнемети и тичане в различни посоки. Останалият над тях покривен отвор, който сега не се виждаше, се отвори с трясък. Това принуди Туек да вземе светкавично решение. Разтвори широко вратата към преддверието и буквално влетя в ръцете на облечени в черни роби жени, плътно събрани във ветрилоподобна група. Доловил в гърдите си пустотата на поражението, веднага разпозна първата застанала в челото на черното ветрило: Одрейди!
Някой издърпа Шийена от него и я въвлече в плътната тъмна маса. Преди който и да е от двамата да може да възрази, ръце затулиха устите на Туек и Каниа. Други ръце ги притиснаха към стената на преходното помещение. Неколцина от облечените в роби фигури излязоха през вратата и поеха нагоре по стълбите.